Islam Inside

Честит Курбан Байрам

2010-11-15T21:19:00.001-08:00

Зовете Аллах, предани Нему в религията

2010-10-02T21:14:00.000-07:00

Зовете Аллах, предани Нему в религията, дори неверниците да
възненавиждат това. 40:14

Аллах е най велик!

2010-10-02T02:24:00.000-07:00

Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее
слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от
живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се
боите?”

Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго има извън истината
освен заблудата? Как сте отклонявани! 10:31-32

Ислямът е религията при Аллах

2010-10-01T02:31:00.000-07:00

Ислямът е религията при Аллах. 3:19

Честит Рамазан Байрам

2010-09-08T20:52:00.001-07:00

Честит Рамазан Байрам

Честит Месец Рамадан на всички мюсюлмани

2010-08-09T21:44:00.000-07:00

Честит Месец Рамадан на всички мюсюлмани

(За цял размер сликни върху снимката)

Мюсюлманите и предизвикателствата на съвремието

2010-07-31T00:37:00.000-07:00

Задължението ни към Свещения Коран

2010-07-28T01:09:00.000-07:00

Задължението ни към Свещения Коран

Най – голямата благодат, отправена към човечеството, е божието откровение и напътствие. Всевишният казва:

„ Аллах низпосла най-прекрасното Слово в Книга със сходни, повтарящи се части. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Господ, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах. Това е напътствието на Аллах. Напътва с него Той когото пожелае. А когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти. „

Сура „Тълпите”: 23

„ И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, за да се поучат
Коран на арабски без изопачавания в него, за да се побоят! „

Сура „Тълпите”: 27-28

„ О, хора, при вас дойде довод от вашия Господ и ви низпослахме явна светлина. „

Сура „Жените”: 174

„ Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! Сведущ е Аллах за вашите дела. „

Сура „Разкриването на заблудата”: 8

„ Алиф. Лам. Мим.
Тази Книга без съмнение в нея е напътствие за богобоязливите. „

Сура „Кравата”: 1-2

„ То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.„

Сура „Украсата”: 44

Това откровение не останало затворено из между кориците и ограничено от редовете, напротив - Мухаммед, синът на Абдуллах, бил избран да покаже Корана в живия му вид. Нима думите на съпругата му Айша не показват това:

„ Неговият нрав беше Коранът. „

Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

„ Най- добрият от вас е онзи , който изучава Корана и учи другите на него. „

Тези и други коранични текстове и предания доказват достойнството и висотата на тази Книга, и следователно нашето отношение към нея трябва да бъде подобаващо за мястото й. В зависимост колко и какво е нашето отношение към нея, такова ще бъде и нейното към нас. Доводът за това е застъпничеството на Корана за онези, които са заслужили в Съдния ден.

Всевишният изпратил тази книга като дар към земята. В нея той е поставил основите на доброто, принципите на успеха, начините за спасението, отговори на човешките въпроси, предпазил е човека от заблуда, отворил е вратата на покаянието и всичко, което е нужно за човека да пребивава в земния си живот праведно и след това да бъде възнаграден.

Казва Всевишният:

„… и чети Корана отмерено. „

Сура „Загръщащият се”: 4

„Така е, за да укрепим с него твоето сърце. И го четохме отмерено. „

Сура „Разграничаването”: 32

Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

„ Украсявайте Корана с гласовете си. „

И в друго предание казва:

„ Украсявайте гласовете си с Корана. „

Тези текстове и още множество други определят едно от задълженията ни към Свещения Коран и това задължение е да го четем. Четенето на Корана е служене на Всевишния. Четящият Корана служи на Всевишния и чувства близостта Му. Всяка къща, в която се чете Корана, се изпълва със светлина, спокойствие, благодат и милост. Ангелите обгръщат този дом и както обитаващите земята виждат светлината на звездите, така и обитаващите небесата виждат светлината на домовете, в които се произнасят и четат думите на Създателя.

Това четене не е безцелно. Най-важната му цел е размишляване над знаменията му, което е и другото ни задължение към Корана.

„Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора... „

Сура „Сад”: 29

Какво е размишлението над знаменията в Свещения Коран ?

Да размишляваме над знаменията означава да търсим значенията на повелите, заложени в думите, да не изчитаме думите само като компоненти на изречението. Зад всяка дума се крие значение и послание, всяка буква е заела предназначеното си място, зад всяко словосъчетание се крие идея, мисъл, наставление, норма и повеля.

Само посредством размишляването се откриват идеите и ценностите, които са заложени зад редовете.

И не на последно място по важност следва и другото ни задължение, което е прилагането и превеждането на знаменията чрез делата ни. Достатъчни са думите на Айша (Р.А.), описвайки нрава на Пратеника:

„ Неговия нрав беше Коранът. „

Всеки един мюсюлманин иска да подражава на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) . В стремежа си към това подражание всеки един мюсюлманин трябва да не забравя никога, че... „ Неговият нрав беше Коранът. „

Превод от арабски език

"Добра Дума"

Талантливият ученик

2010-07-10T20:08:00.000-07:00

Разказват,че Хатим ал-Асам бил ученик на Шакик ал-Балхи,Аллах да е доволен от тях.
Един ден учителят попитал ученика:"Откога ме съпровождаш?".
Той отговорил:"От 33 години.

"Тогава учителят пак попитал:"А какво научи от мен за този период?"Ученикът отговорил:"Осем неща."Шакик казал:"Ние принадлежим на Аллах и при Аллах се връщаме.

"Животът ми си отиде покрай теб,а ти си начил само осем неща.Кои са те?"
Хатим отговорил:"Първото е,че се взрях в творенията и видях всеки един да обича нещо,което остава с него,а щом отиде в гроба,се разделя с любимото си нещо.Аз сторих добрите дела да бъдат моите любими,така че като вляза в гроба и те да влязат с мен."

Учителят казал:"Много добре!А второто?"
Ученикът отговорил:"Второто е,че размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"За който се е страхувал да не застане(с грях)пред своя Господ и е въздържал душата от страстта,обиталището е Раят."Разбрах,че Словата на Всевишния Аллах са истина и положих усилия да въздържам душата си от страстите.така тя се успокои и с постоянство се отдаде на послушанието пред Всевишния Аллах.

Третото е,че се взрях в творенията и видях всеки един да притежава и пази по нещо,което има стойност за него и е в определено количество.Размислих върху следните слова на Всемогъщия и Превеликия Аллах:
"Това,което е при вас,секва,а което е при Аллах,е вечно."
Всякога,когато придобивах нещо,имащо стойност и количество,аз го отправях към Всевишния Аллах,за да остане при него за мен.

Четвъртото е,че се вгледах в творенията и видях всеки един да се опира на имота,знатността и родословието.Вгледах се и видях,че това е нищо.После размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливия."
Устремих се към богобоязънта,за да бъда достоен при Аллах.

Петото е,че се вгледах в творенията и открих,че те се ругаят и проклинат един друг и узнах,че в основата на това лежи завистта.Размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот."
Отказах се от завистта и враждата към творенията и разбрах,че онова,което е определено за мен,то неизбежно съществува.

Шестото е,че се вгледах в творенията,как се угнетяват и враждуват един с друг.Вгледах се в същинския си враг и разбрах,че това е сатаната.Всевишния Аллах е казал:
"Сатаната е ваш враг.Затова го приемете като враг!"
Настроих се враждебно към него и обикнах всички хора.

Седмото е,че се вгледах в творенията и открих,че искат много и отдават себе си по тази причина.После размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"И няма по земята твар,препитанието на която да не е от Аллах."
Разбрах,че аз съм един от всички онези,на които Аллах дарява препитание.Отдадох се всецяло на Всемогъщия и Превеликия Аллах и изоставих всичко друго.

Осмото е,че се вгледах в творенията и видях,че се уповават един на друг.Един се уповава на търговията си,друг-на знанията си,трети -на здравето си.Всяко творение се уповава на друго творение.Размислих над следните Слова на Всевишния Аллах:
"И който се уповава на Аллах,той му е достатъчен."
И се уповавам само на Аллах.

Шакик казал:"Аллах да ти дари успех,Хатим!Ти си обобщил всички нища."

от поредицата книги"Да опознаем религията си".

Сълзите на сирака

2010-06-26T03:19:00.000-07:00

Отбягвайте скритите грехове част 2

2010-06-20T04:10:00.001-07:00

Отбягвайте скритите грехове част 1

2010-06-20T04:08:00.000-07:00

Сура Ромеите (aр - Рум) 21

2010-06-20T04:05:00.000-07:00

Изумителни Факти за човешкото тяло.

2010-05-31T02:49:00.000-07:00

Изумителни Факти за човешкото тяло.

20. За убедените на земята има знамения
21. и в самите вас. Нима не съзирате?
СВЕЩЕНИЯТ КОРАН 51.СУРА ОТВЯВАЩИТЕ (АЗ-ЗАРИЙАТ)

Нашето сърце бие около 100,00 пъти всеки ден.

Нашата кръв изминава 60,000 мили пътуване в тялото ни.

Нашите очи могат да различат до един милион цвята повърхности и да вземат повече информация от най големият телескоп познат на човека. А са толкова по малки.

Нашите бели дробове вдишват над два милиона литра въздух всеки ден, без дори да се замисляме. Те са достатъчно големи за да покрият тенис игрище.

Нашият слух е толкова чувствителен че може да различи между стотици хиляди различни звуци.

Нашето чувство за докосване е по прецизно от всички изобретения които някога са създавани.

Нашият мозък е по сложен от най мощният компютър и има над 100 милиарда нервни клетки.

В нашето тяло се раждат 100 милиарда червени клетки, всеки ден.

Когато докоснем нещо, ние изпращаме съобщение до мозъка ни със скорост 124 мили в час.

Ние имаме над 600 мускула.

Ние упражняваме поне 30 мускула когато се усмихнем.

Ние се състоим от 70 процента вода.

Ние произвеждаме около 1 литър слюнка всеки ден.

Нашият нос е нашата лична въздух -пречистваща система. Тя стопля студеният въздух, изстудява топлият въздух и пречиства нечистотите.

В един квадратен сантиметър от нашата ръка ние имаме девет стъпки от кръвоносни съдове, 600 сензори за болка, 9000 нервни окончания, 36 топлинни сензора, и 75 сензора за напрежение или (натиск)

Ние имаме: мед, цинк, кобалт, калций, манган, фосфат, никел, и силикон в нашите тела.

**************************************************************

Аллах казва че на земята има знаци който свидетелстват за могъществото на Създателя и Неговите безгранични способности. Тези знаци включват това което Аллах е създал по земята. Различните растения, животните, долините, планините, пустините, реките и океаните. Той също създаде човечеството със различни езици, цветове, намерения и способности, и с многообразия между тях, различия в способността им да разбират и схващат, различия в техните дела, и накрая дали те заслужават щастие или нещастие.

Аллах е поставил всеки орган в телата ни на точното място на което трябва да бъде.

И така той казва: и в самите вас. Нима не съзирате?

Катада е казал: Този който размишлява за своето сътворение ще осъзнае че той е бил създаден с гъвкави стави така че да е лесно за него да извършва преклоненията си към Аллах.

Чепинци

2010-05-20T08:31:00.000-07:00

Историята с Пророка с.а.с. и неговият внук.

2010-05-05T13:50:00.000-07:00

Абдуллах ибн Шаддад чул този разказ от своят баща: Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) веднъж дойде да води нощната молитва като носеше в ръце единият си внук Хасан или Хюсейн (един от двамата) (Аллах да е доволен от тях). Той пристъпи напред, остави го доло и каза Аллаху Акбар за да започне молитвата.

По време на молитвата, той се застоя за дълго време в седжде и аз си надигнах главата да видя какво сe случва. Видях малкото момче на неговият гръб.

След като той завърши молитвата, хората казаха, О Пратенико на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), ти се задържа в седжде толкова дълго време, че ние си помислихме че нещо е станало или че ти e дошло откровение.

Той (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговори: Не е това, моят внук се беше качил на моят гръб и аз не исках да го спирам да изпълни своята нужда.

Абу Суфян и Абу Джахл тайно слушали Коран ...

2010-04-26T02:44:00.001-07:00

Всяка добрина е садака

2010-04-18T04:17:00.000-07:00

بسم الله الرحمن الرحيم
]قال الله تعالي { و ما تفعلوا من خير فإن الله به عليم } البقرة

Всяка добрина е садака

Уважаеми братя мусюлмани
Аллах С.Т. е отредил за нашия уммет, уммете \общността\ на Мухаммед С.А.С. всяка добрина, колкото и малка да е тя, да бъде като садака за извършителя и, и да се печели севап от това. За това нещо е достатъчно човек да е истински мусюлманин т.е. да вярва че Аллах Теаля е един единствен, и да върши тези добрини искрено, т.е. заради Аллах. В един хадис предаден от Муслим, се разказва, че една група от бедни сахаби отишли при Пейгамбера С.А.С. и му казали: “ Я Расулюллах ! По богатите от нас братя, много ни изпревариха в печеленето на севап за Съдния ден, те кланят намаз заедно с нас, държат оруч заедно с нас, и отгоре на това печелят много севап с богатствата си, като дават зекят и садака, а ние сме лишени от този севап защото сме бедни. Тогава Пейгамбера С.А.С. им отговори: \ Аллах Теаля е отредил и за вас как да печелите колкото тях ! При всяко казване на “Субханеллах” за вас това е садака, при всяко казване на “Елхамдулиллях” за вас това е садака, при всяко казване на “Аллахуекбер” за вас това е садака, да кажеш “Ля иляхе иллеллах” е садака, да научиш един човек на едно добро е садака, да го откажеш от едно лошо е садака, да отстраниш от пътя нещо, което пречи е садака, да разделиш кавгата на двама мусюлмани, и да помогнеш да се сдобрят е садака, да помогнеш на един човек да се качи на превозното средство е садака, да се усмихнеш на своя брат-мусюлманин е садака, добрата дума е садака, всяка крачка към джамиятя е садака, когато легнеш при жена си е садака \ Тогава сахабите попитаха: -“Я Расулюллах, та нима когато някой от нас легне при жена си има севап за това ? “ Пейгамберина С.А.С. отговори: \Както когато някой от вас отиде при чужда жена има голям грях, така и когато легне при неговата си жена печели севап. \

Уважаеми братя мусюлмани, В този хадис Пейгамбера С.А.С. ни информира за нещо, което е много радостно за нас, а именно , че от най-обикновенни, и понякога подценявани от нас неща, може да се печели севап , който ще ни бъде много необходим на Къяметския ден. Ако вникнем по дълбоко в този хадис, ще видим че с много малко усилия човек може вместо гюнах да спечели севап. Когато срещнеш мусюлманин, вместо да гледаш на другата страна с нагрочено лице, - да го поздравиш с усмивка за теб това е садака, когато пътуваш, вместо да слушаш музика, или да си свириш с уста, - да споменеш Аллах С.Т. за теб е садака, когато започнеш нещо да работиш или да ядеш, да кажеш “бисмиллях” и в края да кажеш “елхамдулиллях” това е садака. И така от всяка една добрина, колкото и нищожна да е тя , но направена с мисълта, и намерението да бъде заради Аллах, се печели севап.
Уважаеми братя! Дори и тогава , когато един човек се въздаржи , да не извърши лошо или харам, печели много севап. В едно от преданията на споменатия хадис, се казва , че когато Пейгамбера С.А.С. казал този хадис, един от сахабите казал: -“ Я Расулюллах ! ами ако немога да извърша нищо от това което каза ? “ тогава Пейгамбера С.А.С. каза: -\Само въздържането да не правиш лошо на комшията или твоя брат мусюлманин за теб е садака.\

В един хадис се разказва, че Аллах Теаля е опростил на един човек и го е вкарал в дженнета само заради това че е спасил едно куче да не умре от жажда. В друг хадис Пейгамбера С.А.С. е казал:\ Видях един човек влезнал в дженнета, заради това, че е отсякъл един корен който е пречил на пътя на мусюлманите\ رياض الصالحين 69 ص \ .

Уважаеми братя мусюлмани! Дори от неща , които сме принудени да извършваме всеки ден и според шериата са \мубах\ т.е. за тях не се пише нито севап нито гюнах, ако са свързани с добър ниет \ възнамерение \ за тях се пише севап. Например човек всяка нощ спи . По принцип от съня не се печели нито севап нито гюнах. Но ако един мусюлманин си легне с “бисмиллях “ и възнамери да стане на сутринта и да клане сабах, то сънят му става ибадет.Но трябва да знаем че и обратното е валидно т.е. ако тези действия са свързани с лошо намерение , - се пише гюнах .

Накрая нека да припомним , че този свят е временен , и той е нива в която се сее сега, а плодовете се събират на къяметския ден . Молим Всевишния Аллах да ни напъти в правия път, и да ни удостои от тези които се възползват от тези блага и Го молим Субханеху ве Tеаляда ни събере в Дженнета - Амин.

Източник: islamofbulgaria.net

Блясъкът на Корана

2010-04-11T02:06:00.000-07:00

Хикмет работеше вече няколко години в една от най-големите банки в града.Изкарваше добри пари и беше доволен.

Един ден в банката постъпи нов служител. Той се настани на съседното бюро,до Хикмет.

Още от първите дни човека направи добро впечатление-беше учтив и възпитан,не говореше излишни приказки,питаше само за неща,свързани с работата.

Това много допадна на Хикмет-той не обичаше всезнайковците и празнодумците,затова реши да се сприятели с новия колега,като го покани на обяд-да си поговорят и да се опознаят.

Но какво беше учудването му, когато Иса(така се казваше новия служител)отказа любезно с извинението,че днес е четвъртък и той говее.Това много изненада

Хикмет,но направо се смая,когато видя в обедната почивка в малката стая на пазачите Иса да прави намаз.Хикмет уж също беше мюсюлманин,но смяташе намаза и оруча за излишни неща в днешно време и си мислеше,че те се изпълняват само от старите хора.И може би точно това го накара да поиска да опознае още повече Иса.

Хикмет произлизаше от религиозно семейство-дядо му беше хафъз и един от най-уважаваните хора в родния му край.Преди много години дядо му беше ходил на състезание в Истанбул по четене на Коран и тъй като бе спечелил първо място,за награда беше получил Коран,със позлатени надписи.

Този Коран беше най-голямото богатство на възрастния човек-пазеше го като очите си и много се гордееше с него.Когато в къщи идваха гости,винаги четеше от този Коран.

Преди да почине,дядото на Хикмет му подари тази Свещена Книга и му заръча никога да не затъмнява блясъка й.Хикмет така и не се замисли над думите на дядо си-какво имаше предвид.

Като занесе ценната книга у дома,Хикмет я сложи на видно място в библиотеката и с гордост я показваше на гостите си-та тя беше ценна реликва.Но никога не се сети да отвори страниците й и да прочете поне една сура-макар че можеше де чете Коран, а и имаше хубав глас.

С течение на времето позлатените надписи на Свещената Книга потъмняха и загубиха блясъка си и колкото и да полагаше усилия жената на Хикмет да я почисти,нищо не помогна-надписите не блестяха така,както при дядо му.

Една вечер Иса прие поканата на Хикмет да му гостува.Когато приключиха с вечерята,домакина реши да се похвали на госта си с книгите си и на първо място с ценния Коран.

Разказа накратко историята му и сподели с Иса какво му е заръчал дядо му,но по никакъв начин не са могли да запазят блясъка му.Тогава Иса се усмихна,защото веднага разбра завета на стария човек.

“Има само един начин да възстановиш блясъка на Корана”-каза Иса на приятеля си.

“И какъв е той?”-искрено се зарадва Хикмет.Помисли че става въпрос за някакъв нов препарат за почистване на праха.

“Дядо ти е имал предвид да четеш постоянно Свещения Коран-това е единствения начин за поддържане на неговия блясък”-отговори Иса.

Тези думи пронизаха Хикмет право в сърцето.Тогава той осъзна,че именно това е бил завета на дядо му.Искрено благодари на Аллах и на Иса,че му помогна да си отвори очите и заедно цяла вечер четоха от Свещената Книга.

Оттогава двамата станаха най-добри приятели и братя в името на Аллах.

Шейтанът бяга надалеч от Умар Ал Хаттаб

2010-04-08T06:33:00.001-07:00

ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАПОЧВА В УТРОБАТА НА МАЙКАТА

2010-03-28T12:24:00.000-07:00

            “Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка му за четиридесет дни във вид на капка течност. После се превръща в нещо, което се закачва за четиридесет дни, след това в късче сдъвкано месо отново за четиридесет дни. После му се изпраща ангелът, който вдъхва живота у него и на този ангел му се заповядват четири неща: да запише неговото препитание, срока на неговия живот, неговите дела и дали ще бъде нащастен или щастлив.” Това е първата част от един от многото хадиси на Мухаммед (с.а.с.) за сътворението на човека, предаден от Ал-Бухари и Муслим.

            Науката наскоро изучи процеса на развитие на човешкия ембрион. В продължение на шест седмици (приблизително 40 дни) от началото на бременността в оплодената яйцеклетка се развива ембрион. След още шест седмици той се превръща в зародиш (съсирена кръв), а след още шест седмици той придобива формата на бъдещ човек.

     Науката също така е разкрила, че след определен период, например след 120-я ден от бременността, зародишът е способен да говори. През първите шест седмици на бременността в мозъка на зародиша не протичат никакви електрически процеси. След това възниква активност с малка интезивност. Въпреки че в мозъка през този период възникват някои процеси, това не е мислене в пълния смисъл на думата.

     Още след 120-я ден, тогава, когато ангелът вдъхва живота в зародиша, мисленето започва. Съзнанието се появява у плода по време на второто тримесечие на бременността. Съществуват доказателства, получени с помощта на ултразвук затова, че зародишът през 23-та седмица (161-я ден) спи. Сънят свидетелства за наличието на умствени способности, правещи възможни мисловните процеси.

     През този период зародишът е способен и на много други действия. Например, той може да изразява емоции (радост, страх, отвращение и т.н.), на лицето му се проявява безпокойство, смуче палеца си и напомня за себе си като започва да рита.

     Много важен фактор се явява и това, че през този период у зародиша се развива способността да различава и опознава звуковете. Проведените експерименти доказват, че:

Ако майката повтаря на плода определени думи, то след раждането детето   ще предпочита точно тези слова.

На новороденото дете му харесват повече тези разкази, които са му четени по два пъти на ден, когато то се е намирало в утробата на майка си, отколкото нови.

Бебето може да разпознава и повтаря думите, които е произнасяла неговата майка в периода на бременността.

Когато новороденото слуша мелодия, която обичайно е слушала неговата майка по време на бременността, то се успокоява.

Фактите доказват, че по този начин детето може да учи Коран или пък някои сури от него, още докато се намира в утробата на майка си. Ако вие всеки ден четете на вашето бъдещо бебе Коран, то когато то се роди, по волята на Аллах, ще предпочете него, вместо други книги и звуци. То ще изпитва интерес към айетите от Корана и ще се опитва да ги произнася. Когато слуша Коран, то ще се успокоява.

Представете си, каква награда ще ви въздаде Всевишният Аллах. Той ще ви възнагради двойно – за четенето на Корана и за това, че обучавате детето си на него. Дори ако вие не можете да четете Корана изцяло и изключително добре, то това, че се опитвате да го правите също допринася полза на вас и вашето бебе. Даже прочитането на няколко сури два пъти на ден изгражда любов на бебето към Корана.

И така, по време на бременността, вместо да гледате телевизия и слушате музика, вземете Корана, почетете от него на глас, молете се много и споменавайте Аллах. С позволението на Всевишния, това ще стане причина на бял свят да се появи вярващо и богобоязливо дете, което да радва своите родители и да допринася полза за обкражаващата го среда.

www.islam.ru

Източник: Списание "СЕЛЯМ"

Хиляди хора се стекли да посрещнат новия управител!

2010-03-25T09:00:00.000-07:00

Хиляди хора се стекли към покрайнините на града да приветстват новия управител, назначен от Халиф Умар.

Те с тревога очаквали да видят този именит сподвижник на Пророка с.а.с.
Какво видели?

Скромен мъж, яздещ муле и облечен с прости, но чисти дрехи, който ядял хляб, поръсен със сол. Хората останали потресени от видяното.

Това не бил начина, по който за тях изглеждал управителя на доскоро управлявания от персийците град, за които разкоша и лукса били мярка за авторитет и уважение.

Те обикновено виждали управниците си да яздят прекрасни жребци, украсени с орнаменти, заобиколени от множество стражи и придворни.

А това, което видели сега, никога не били виждали, а в същност било точно обратното.

Когато новия управител видял хората около себе си, които го гледали и очаквали думите му, той казал: „Пазете се от местата на изкушението”.

Попитали го: „Кои са местата на изкушението?”

Отговорил: „Входната врата на управляващите. Някои от вас могат в присъствието на управител да приемат лъжата за истина и да го възхваляват с качества, които не притежава”.

По този начин гражданите на Ал-Мадаи посрещнали новия си управитeл. Видели,че пред тях не стои обикновен управник, който търси чест и светски облаги, а отговорен мъж.

Новия губернатор не бил друг, а Худайфа ибн Яман – сподвижник на Пророка Мухаммад с.а.с, познат с много достойнства, включително кураж, искреност, откровеност и смирение (съчетано с прозрение).

Той мразел лицемерието и ласкателството, защото знаел, че те са признак на неискреност и малодушие.

В коментар за отношението и реакциите към грешните дела на управляващите, Худайфа казал:

Някои ще възразят срещу това със сърце, език и ръце и това са хората на истината.

Други ще възразят само със сърцето и езика си – това са сгрешилите на една-трета.

Третата група ще възроптае само в сърцето си. Те са изпуснали две-трети от истината.

В същото време други няма да възразят срещу неправилните дела по никакъв начин.

Това са мъртвите хора сред живите.

Сехабетата усещали,че Мухаммед С.А.С.обича повече Али Р.А.

2010-03-22T09:42:00.000-07:00

Сехабетата усещали, че Мухаммед С.А.С. обича повече Али Р.А. и изгаряли от желание да разберат защо. Расулюллах С.А.С. разбрал за това тяхно желание и в отсъствието на Али Р.А. им задал въпрос:

-Ако един човек ви направи лошо,вие какво ще направите?

-Добро,я,Ресулеллах.

-Ако втори път ви направи лошо?

-Добро,я,Ресулеллах.

-Ако трети път ви направи лошо?

-Добро,я,Ресулеллах.

-Ако четвърти път ви направи лошо?

Тогава те замълчали.След известно време влязъл Али Р.А.
Расулюллах се обръща към него със същия въпрос:

-О,Али,ако някой ти направи лошо,ти какво ще му направиш?

-Добро,я, Ресулеллах.

-Ами ако пак ти направи лошо

-Ами пак добро,я, Ресулеллах.

-Ами ако пак ти направи лошо?

-Ако ще и до Съдният ден да ми прави лошо,аз пак ще му правя добро.

Ал–Фатиха

2010-03-21T07:56:00.001-07:00

Хвала на Аллах – Господа на световете,
Всемилостивия, Милосърдния,
Владетеля на Съдния ден!
Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
Насочи ни по правия път,
пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на /тези/,
над които тегне гняв, нито на заблудените!
(Ал–Фатиха)

Един от сподвижниците се моли 1 месец за своя брат

2010-03-19T08:23:00.000-07:00

ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА (ИМАНА)

2010-03-18T03:38:00.000-07:00

Иман от арабски    إيمان - означава вяра в единството на Аллах и отдаденост на Аллах

                                                    ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА (ИМАНА)

Основите на вярата са:

-вяра в Аллах
-в Неговите меляйкета (ангели)
-в Неговите книги
-в Неговите пратеници
-в Съдния ден
-в съдбата- доброто и лошото и.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците...''(сура ал-Бакара-177)

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите.Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш!Към Теб е завръщането.”(сура ал-Бакара)

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра (съдба).”(сура ал-Камар-49).

И Пратеника (С.А.В.) казва в следния хадис:
''Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му,в книгите Му,в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто, и лошото й.” (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават, които отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.” (сура ал-Анфал-2)

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.” (сура ан-Ниса)

Вярата с езика е: като зикир (споменаване на Аллах), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето му на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него.И всичко което е свързано с намеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казвa:

“И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им''. (сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.” (сура ал-Фатх-4).

   Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето под-чинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах е ширк, или не повярва в Аллах (куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

“Аллах не опрощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове на когото пожелае..''(сура ан-Ниса-48)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-7)

Пратеника (С.А.В.) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и той да е вярващ, и не краде крадеца,когато краде и той да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

Достойнствата на жената мюсюлманка

2010-03-15T07:44:00.000-07:00

"О,Пророче,кажи на своите съпруги:Ако сте пожелали земния животи неговата украса,елате да ви дам/задължителната плата/ и да ви освободя с добро."

(По времето,когато е низпослано това знамение,Пророка С.А.С. вече бил завладял почти целия Арабски полуостров.То се нарича"Знамение на свободния извор"и е низпослано по повод желанието на съпругите на Пророка С.А.С. за повече охолство.В крайна сметка те предпочели него и наградата в отвъдния живот пред земната благодат.)

"А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник,и Сетния ден,то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас огромна награда."/Сура Ахзаб-28:29/

Противниците на ислямската религия винаги са подтиквали и подстрекавали към безчести,разпространявали са злото.А Ислямът във всяка епоха е възпитавал извисени личности.Посрещал е с отворени обятия всички,които независимо от религията си са се отнасяли с уважение към творенията на Аллах/Дж.Дж./.Не ги е оскърбявал заради расата им, многократно им е напомнял,че са хора.

Принципите на Исляма отделят голямо място на жената.Тя дарява живота на потомството,стои в основата на възпитанието.Тя трябва да да се самовъзпитава и да изпълнява главната роля в осъзнаващото се общество.Тези,които не допускат до себе си Исляма и желаят да подложат крак на мюсюлманина,са използвали жената като вещ и са я превърнали в придатък на своите желания.Извън ислямската религия жената е лишена от своя смисъл.

До 1788 год.в Англия жената прави това,което й заповядва съпруга.Тя няма право на глас почти по никакъв въпрос.Според действащата конституция от 1850 год. не се зачитат граждански права на жената.Това положение продължава до 1882 год.Думата на жената няма тежест пред децата.
Във Франция имуществото на жената при женитба преминава в ръцете на съпруга й.А в Германия в случай на смърт на съпруга,за да отгледа децата си,жената е длъжна да направи техен настойник външен човек.Причиното за това бе,че я считаха за недостойна да възпитава.

Това са факти, будещи съжаление от живота на уж напреднали държави, които се самообявяват за прогресивни и гледат на ислямските общества с пренебрежение. В съвременна Европа жената получи право на глас съвсем наскоро. Но стойността на жената и нейната върховна роля във възпитанието бяха възвестени още преди 1400 години. От тогава до наши дни ислямската религия е ценила и не е оскърбявала жената. Жената мюсюлманка превъзхожда вкички останали жени.

"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях,и да спускат покривалото вълху пазвата си..."/Сура Нур-24:31/

(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките,а според някои тълкуватели-и ходилата).

Жената се приобщава към ислямската религия чрез покривалото,с което се загръща.
Жената вече трябва да се научи как да поддържа своя изряден външен вид.

Вестник"Мюсюлмани"

ПРИЗИВ КЪМ ИСЛЯМА

2010-03-13T08:46:00.000-08:00

ПРИЗИВ КЪМ ИСЛЯМА

Ако имате пари
не ги пилейте за игри
джамия вие построете
и на Аллах благодарете.

Той дарява препитание
и на тези в упование
и на другите, които
противят му се открито.

Милостив е Аллах, знайте
към всички на таз Земя
мъдростта вий осъзнайте
помислете за Деня.

Милосърден там ще бъде
само към рабите свои
делото ти ще пребъде,
чисти ли са намеренията твои.

Споменавал си Аллах,
пазил си се ти от грях,
зекеята си раздавал
и на Него си се уповавал.

Кланял си се ти намаз
стриктно спазвал всеки час
родителите си уважавал
и съседа си не нагрубявал.

Знай, че няма и съмнение,
че за подобно поведение
Аллах ще те възнагради
с всичките си красоти.

И в прослава на Аллах
Кажи:”Ля иляхе иллеллах!”
Поглед към Кааба отправи
И на Аллах се покори!

СУРА ПРЕЧИСТВАНЕТО (АЛ-ИХЛАС)

2010-03-12T01:16:00.001-08:00

Научете СУРА ПРЕЧИСТВАНЕТО (АЛ-ИХЛАС) и нейното значение с красиво четене на Шейх Муайкали

Намерих ли Те,или Ти намери мен?

2010-03-10T01:55:00.000-08:00

Намерих ли Те,или Ти намери мен-не зная,

сърцето си на Тебе ще отдам,

покой при Тебе ще намеря най-накрая,

и в Твоите ръце ще се предам.

Единствен Ти, о, Господи, не ме предаде,

дори да бях без път и светлина,

когато губех вяра и надежда,

Единствен Ти, обичаше ме заради това.

Бях паднала и слаба,бях накрая,

но Ти ми даде шанс - за кой ли път?

Ще следвам Теб, Единствен аз до края,

и с Теб ще превъзмогна в мен страхa...

Няма да забравя този ден!

Стихотворението написа новоприела сестра, Аллах да е доволен от нея!

Тефсир Муйессер - Сура Ел - Хумезе

2010-03-10T01:51:00.000-08:00

Споменаване на Аллах сутрин и вечер

2010-03-10T01:49:00.001-08:00

Задължения на мюсюлманина към останалите хора

2010-03-10T01:47:00.001-08:00

Четиримата мъже в джамията

2010-03-07T04:22:00.001-08:00

Четирима мъже влезнали в джамия и всеки бързал за молитвата, заставайки смирено пред Аллах.

След като направили възнамерение, всеки от тях казал „Аллаху акбар” и покорно започнал молитвата си.

Не след дълго влезнал мюеззина и започнал да призовава към молитва.

Първият мъж необмислено казал на мюеззина: „Призоваваш към молитва? Сигурен ли си, че е точното време?”

Вторият мъж в същия момент прошепнал: „Намазът ти е вече провален, защото говориш по време на молитвата.”

Третият богомолец се намесил: „Защо му говориш? По-добре кажи на самия себе си как да се държи!”

Четвъртият мъж промърморил: „Слава на Аллах! Добре, че не станах част от спора им.”

В крайна сметка, и четиримата мъже развалили молитвата си и я пропилели. Често става така, че тези, които намират грешки у останалите, се отклоняват повече от първоначално сгрешилите.

Първо вижте себе си, преди да търсите грешки у останалите.

Ако този Коран беше низпослан върху планина

2010-03-06T04:12:00.001-08:00

Съвети на Люкман а.с.

2010-03-04T00:49:00.000-08:00

И дадохме на Люкман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен; Аллах е над всяка нужда, Всеславен.”

И рече Люкман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.” (31:12-13)

Съвети на Люкман а. с.
О, синко, носил съм камъни и желязо и знам че са тежки, но не съм видял нещо по тежко от лош съсед.

О синко, вкусвал съм всякакви горчилки, но не съм вкусвал по голямо от беднотията.

”О синко, присъствай на погребения и не присъствай на сватби. Защото погребението ще ти напомни за отвъдния свят, а сватбата ще те пристрасти към земния живот.”

’О синко, когато си сит не яж, по добре да хвърлиш яденето на кучето, отколкото да се нахраниш.” Накрая мили синко ще ти кажа:
Не бъди прекалено сладък, за да не бъдеш изяден, и не бъди прекалено горчив, та да бъдеш изплют. Знай че земния живот е едно огромно море, в което за съжаление са се удавили много хора.

Направи така, че корабът ти в това море да бъде вярата в Аллах, платната му - упованието ти в Аллах, а необходимите ти запаси - страхът от Аллах.

Ако се избавиш това е благодарение на милостта на Аллах, но ако загинеш, ти си го заслужил заради греховете си.”

КОВАРНИТЕ ВЪЖДЕЛЕНИЯ

2010-03-02T00:36:00.001-08:00

    Отговори с цитат
„Ние винаги сме изпълнени с желания, които често са несъвместими:
   В едната си ръка да държим чаша, а в другата – Корана!
   Ето така ние живеем под синия небосвод,
   Полубезбожници и полумюсюлмани!” (Омар Хаям)

   Прочитайки тези стихове, си помислих: Може би са писани днес. Колко са актуални те!

   В действителност много хармонично в съвременния свят съжителстват понятия, които са напълно противоположни.
   Спомням си случка разиграла се в един магазин. Един човек се приближи към щанда и поиска от продавачката колбаси без свинско месо и бутилка водка. Това е изключително ярък пример, който се е запечатал в паметта ми. Не само за това, че изразява такава съществена противоположност от желания, но и поради това че описва доста ясно състоянието на голяма част от мюсюлманите в нашата страна.

Примерите в тази насока са твърде много

   Когато синът донесе солидна сума пари, никой от родителите не се сеща дори да го попита: „Синко, да не би да си спечелил тези пари по нечестен начин, да не си убил някого или ограбил?”
Ако някой си купи скъпа кола, семейството му се радва, дори този автомобил да бъде закупен със заплатите на работниците, на които този човек не е плащал в продължение на месеци или им е подхвърлял по някой лев, за да не умрат от глад. Подобни хора не се сещат за бедните и сираците, или пък ако се сетят ще бъде, за да се отвратят от гледката на положението, в което се намират тези нуждаещи се души. Да, това е ужасно. Но знаете ли кое е още по-ужасно от това? Когато някой говори за тези неща, много от хората му се присмиват и го считат за идиот!

   Впечатлен бях от един епизод в книга, която четох наскоро. Главният герой на книгата, забеляза, че по ръцете на военнопленниците има следи от гасене на цигари. Затова упрекна командира. Но не го упрекна за това, че неговите подчинени са издевателствали над пленниците, а заради това, че пушат в помещението. Той не бе възмутен от това, че пленниците са били измъчвани, че е имало гавра с тях, а само от пушенето на войниците!...

   А когато се върнем в нашата реалност, ще забележим, че като че ли постепенно и ние се превръщаме в лицемери. Спазваме само външната, ритуалната страна на религията. Молитвата за нас вече не е общуване с Всевишния, а вид упражнение. Някакъв вид такса. Всеки ден по пет пъти. Свеждаш чело до земята… И толкоз, ти вече можеш да се наречеш истински мюсюлманин и да се върнеш към „нормалния” си живот, във водовъртежа на страстите и похотта.

   Навярно някои четейки тези редове възмутително ще възкликне: „Е, как иначе, какво повече от това?!” Всъщност, за тези хора няма нищо друго. В това за тях се изразява цялата религия.

   Навярно ще ви се стори парадоксално, но има хора, които дори употребяват харам споменавайки името на Аллах. Как така ли? Ами в съдържанието на доста храни има алкохол и свинска мас, но те с лека ръка посягат към тях, без да прочетат съдържанието. Въобще се използват такива храни дори при разговяване и заговяване!

   Проблема има и друга страна, ако видим човек, който яде колбас със свинско месо, ще се отвратим. Ала хората, които се хранят с крадени пари, от изнудвания, пари от лихва, пари от продажбата на алкохол, въобще дори не ни правят впечатление. Никога не можем да се престрашим да им дадем наставление, да ги предупредим за опасността, която ги грози в Съдния ден, защото може би ще си развалим приятелството – ала те, ако са ни добри приятели, ще се вслушат в нашия съвет! Казват, че лошият приятел е по-коварен от най-отровната змия на света. Защото змията ще те ухапе и мъките ти няма да бъдат за дълго – оздравяваш или умираш. Ала лошият приятел може да съсипе хиляди, дори милиони години от задгробния ти живот, поощрявайки те към извършване на грехове, та било то и с премълчаване на истината! А каква по голяма беда от това…

   И накрая, не забравяйте, че мехурчетата са големи на пръв поглед, имат красив външен вид и изящна форма, ала са празни отвътре.

Направих ли достатъчно днес, за да заслужа кътче в Рая?

2010-02-28T04:32:00.000-08:00

''А който върши праведни дела, мъж или жена,

и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат

угнететени дори с браздица по костилка на фурма.''

(Коран 4:124)

''Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела,

в Градините, сред които реки текат. Ще носят там украшения -;

гривни от злато и бисери, и одеждата им там ще е коприна.''

(Коран 22:23)

''Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях,

каквото душите поискат, и каквото радва очите.

Там ще пребивавате вечно.''

(Коран 43:71)

''Ще имат там, каквото пожелаят, а при Нас има повече.(за тях)''

(Коран 50:35)

Пророка САУС каза(преди да влезе в Дженна):

,,И посрещача рече:,,Ти ще бъдеш здрав и никога няма да се разболяваш,

ти си тук за да живееш и никога няма да умреш,

ти ще бъдеш вечно млад и никога няма да остарееш,

ти ще бъдеш щастлив и живееш в наслада и никога няма да си нещастен отново.'
(Букхари)

Нещото ,което прави вечността на Рая толкова красив е това,че Аллах СУТ ще ни благослови

вечен живот,изпълнен с доволство и ще ни освободи от всякаква ревност .

''И щ премахнем от сърцата им всяка омраза,ще бъдат братя и сестри щастливи заедно

на прекрасни престоли от блаженство.''
(Коран 15:47)

Не бъдете като предишният народ които се разделяше!

2010-02-26T02:01:00.001-08:00

Да бъдеш мюсюлманин!

2010-02-24T02:25:00.001-08:00

Да бъдеш мюсюлманин означава винаги да се усмихваш, въпреки трудностите, с които се сблъскваш – всичко е временно.

Това означава да поздравяваш хората от различните етноси и раси, да приветстваш всички миролюбиво, усмихвайки се на всички лица.

Това е да помагаш на възрастните и хората в нужда – да го правиш безвъзмездно, не за постигане на слава.

Да си мюсюлманин означава да се стремиш към перфектност в набожността и благодарността си към Аллах, да бъдеш искрен и скромен.

Това е равностойно на уважението към родителите, без да им се повишава тон. Означава да се отдръпнеш, ако някой иска да те замеси в кавга.

Е, аз мога да бъда мюсюлманин по дела или само по име. Първото ме прави вярваш, второто – носи ми срам.

Като мюсюлманин, никога не трябва да бъда арогантен, да се изтъквам, да говоря безсмислени неща или да повишавам тон.

Трябва да уважавам всички християни, без значение как се отнасят те към мен. Трябва да е така, въпреки, че аз не смятам Исус (Иса А.С.) за “Спасител”.

Не мога да си позволя да прегрешавам на земята – добре знам кое е добро и кое – не, така че е добре да поправя миналото си. Няма да живея твърде дълго. Рано или късно ще се озова под земята, където няма да говоря нищо – ще говорят само моите дела. Няма да имам никакви грижи, никакви нужди.

Ще се срещна с Господаря... Но подготвил ли съм се за този Ден? От начина, по който изживях живота си, изглежда, че съм бил заблуден.

Въпреки че съм бил мюсюлманин, аз също ще бъда наказан за греховете си, ако се проваля – ще бъда пратен в Джехеннем (Ада) ... Там е много по-различно от просто един затвор.

Това че съм мюсюлманин по никакъв начин не ме прави по-различен от останалите, ако делата ми са пропаднали.

Ако хората не забелязват Исляма в моите дела, тогава каква е моята цел? Няма нищо добро в моята същност, на което хората се противопоставят.

Тогава трябва да застана пред Аллах в молитва и да го помоля да ме озари със светлината Си, да ми помогне да ходя без гордост по земята, да ме напъти.

Аллах ни създаде слаби, нуждаещи се, затова винаги можем да се обърнем за помощ към Него, когато животът ни е бъркотия.

Всевишният ни създаде, за да Му служим, не защото е имал нужда от нас или защото ще има такава.

Аллах ни създаде и ни посочи пътя, по който да живеем – в хармония, странейки от съперничество и кавги.

Той ни каза коя трябва да бъде целта ни в живота, посочи ни Посоката...

Смятате ли, че ние сме способни да изберем начин на живот, който е по-добър за нас от този, който Създателят е предпочел за нас?!

По-добре е да спра да наранявам хората... Аллах дори брои женските сълзи, докато много други хора продължават да се страхуват.

Страхът от смъртта, където няма да има заслон, никаква храна, е много депресиращ.

Затова е време да протегна ръка и да породя добро у човечеството, защото твърде много хора живеят в умопомрачение.

Ако някой ме нарани, трябва ли аз да му отвръщам със същото?! Не може ли просто да му простя, ако имам светлината...

Светлината на Аллах, която Той дарява на тези, на които пожелае – онези, които на колене Му се покланят.

Това са хората, които са признателни на Аллах, благодарящи Му за подкрепата – онези, които не са позволили на живота да ги сграбчи...

Светът не е създаден само за мен, така че трябва да споделяме щастието и мъката на останалите. Затова нека съсредоточим погледа си към днешния ден – не към утрешните обещания.

Мюсюлманинът е този, който трябва да разпространява доброто, да потвърждава, че има едно единствено божество и Неговото име е Аллах.

Ако не Го благославяш, ти ще се чувстваш самотен...

Той е Този, който съживява мъртвото, затова го споменавай вечер, докато си в леглото си...

Благодарете Му, о, мюсюлмани, за всичките Му дарове, които все още не сте оценили! Неговото изпитание е бързо и неочаквано –Той го изпраща, за да ни изпита, да види как ще реагираме, но ние... се проваляме често пъти – за съжаление!

Източник: muslims.hit.bg

10 неща, за които Аллах няма да те пита

2010-02-23T04:54:00.001-08:00

1. Аллах няма да те пита какъв автомобил си карал. Той ще те пита колко хора си превозил, които са нямали превоз.

2. Аллах няма да те пита колко квадрата е била къщата ти. Той ще те пита колко гости си приел у дома си.

3. Аллах няма да те пита за дрехите, които си имал в гардероба си. Той ще те пита на колко души си облякъл.

4. Аллах няма да те пита каква е била най-голямата ти заплата. Той ще те пита дали си подобрил характера си, за да я запазиш.

5. Аллах няма да те пита каква е била професията ти. Той ще те пита дали си дал всичко от себе си.

6. Аллах няма да те пита колко приятели си имал. Той ще те пита на колко ти си бил приятел.

7. Аллах няма да те пита в какъв квартал си живял. Той ще те пита как си се отнасял към съседите си.

8. Аллах няма да те пита за цвета на кожата ти. Той ще те пита за съдържанието на характера ти.

9. Аллах няма да те пита защо ти е отнело толкова дълго да търсиш спасение. Той ще те заведе до твоя дворец в Дженнета, а не до вратите на Джехеннема.

10. Аллах няма да трябва да те пита на колко души си изпратил това. Той вече ще знае решението ти.

Исляма е Мир

2010-02-23T04:52:00.000-08:00

За цял размер кликни в/у картината

"Съпруго моя" - Ахмед Бухатир с български субтитри

2010-02-20T10:56:00.001-08:00

Една истинска история за Ибрахим Насир

2010-02-20T05:01:00.000-08:00

Това е една истинска история от Бахрейн за един човек на име Ибрахим Насир. Той е парализиран напълно и може да движи единствено главата и пръстите си. Дори неговото дишане се поддържа с помощта на апарат.

Младият човек много искаше да се срещне с шейх Набиил Ал-Ауди. Така че, бащата на Ибрахим говори с шейха по телефона за да уреди посещение за Ибрахим.

Това е шейх Набиил на летището.

Ибрахим беше много щастлив да види шейх Набиил да отваря вратата на неговата стая. Можем да видим неговото щастие само от неговото изражение защото от радост той не може да каже нищо.

Момента в който шейх Набиил влиза в стаята на Ибрахим.

И това е изражението на Ибрахим когато се среща с шейх Набиил:

Забележете инструментите за дишане около врата на Ибрахим... той дори е неспособен да диша нормално.

И целувка по главата за Ибрахим

Ибрахим с неговият баща, чичо и шейх Набиил

И така шейх Набиил и Ибрахим започнаха да говорят за Дауа (призоваването) към Исляма по Интернет и усилията който са нужни за това.Те също си разказаха и някой истории.

И по време на техният разговор шейх Набиил попита Ибрахим въпрос. Въпрос който накара Ибрахим да плаче...и сълзи потекоха по бузите на Ибрахим.

Ибрахим не можел да направи друго освен да заплаче когато си спомнил някой болезнени за него моменти.

Тук шейх Набиил избърсва сълзите от лицето на Ибрахим.

Знаете ли какъв беше въпросът който накара Ибрахим да заплаче?

Шейхът го попита: О Ибрахим.. Ако Аллах ти даде здраве.. какво би направил?

И тогава Ибрахим заплака горчиво и накара шейха, баща си, чичо си и всички в стаята да плачат... дори и оператора на камерата заплака

Неговият отговор беше: В името на Аллах, аз щях да отида да се моля в джамията със радост... аз щях да използвам здравето си за всичко което ще направи доволен Аллах субханеху уе теаля

Скъпи братя и сестри Аллах ни е дарил с подвижност и здраве

Но често ние изпускаме да отслужим молитвата си в джамията!!! Или търсим извинения да пропуснем някоя молитва.

И сядаме пред компютъра или телевизора прекарвайки там с часове.

Нека се поучим.

Аллах да ни напъти!

Можете да изгледате цялата история за Ибрахим в youtube на следните адреси:

Шейх Набиил се приготвя да посети Ибрахим
http://www.youtube.com/watch?v=-C9EhXRtCTk&feature=related

Шейхът в стаята на Ибрахим и техния разговор
http://www.youtube.com/watch#v=isog4ZJhiT0&feature=related

http://www.youtube.com/watch#v=84Wn6Bwj8dk&feature=channel

Ибрахим се разплаква.
http://www.youtube.com/watch?v=GPKd8Mm1-g0&feature=related

Във видеото Ибрахим разказва за своето заболяване. Той има парализиране на мускулите. Един ден докато спи внезапно той се събужда и не можел да диша, и така го закарали в болница. Изпаднал в кома за 42 часа и когато се събудил неговият глас бил изчезнал.
Не можел да говори.

Той казва също че тъй като в началото не можел да говори, това го направило много тъжен. Защото след като не можел да говори как щял да приканя хората към Исляма. Но след известно време това се оправило и той проговорил.

Ибрахим имал приятел който бил болен от същата болест който починал преди 2 години, но въпреки състоянието си той завършил университет и винаги правел най доброто въпреки влошеното си здраве.

Той също казва как въпреки своето слабо здраве, той прекарва времето си в извършване на добрини и приканва младежите също да правят това.

Голяма част от времето си, около 12 часа на ден, той прекарва в Интернет като призовава хората към исляма. Има форум и стая в Paltalk за Ислям.

Нека Аллах да го награди с най доброто!
и нека се поучим от тази история.
Амин!

БЕСЕДА

2010-02-20T04:31:00.001-08:00

Един невярващ срещнал Имам Абу Ханифе и му рекъл:
    - Нека се срещнем в джамията, там да спорим и да видим кой ще спечели спора.
    На другия ден много хора се събрали в джамията и зачакали началото на срещата. Невярващият дошъл, но Имам Абу Ханифе така и не пристигал. Хората чакали, чакали и невярващият казал:
    - Виждате ли, той се изплаши и не дойде.
    Така хората се разотишли.
    Един ден двамата отново се срещнали и невярващият попитал:
    - Ти защо не дойде онзи ден?
    Имам Ебу Ханифе отговорил:
    - Щях да дойда. Бях тръгнал, но по пътя ми имаше много голяма река, нямаше мост и аз стоях и чаках. Чаках дърветата, които са около реката да се отрежат сами, да се нарежат, рендосат, подредят, завържат на сал и аз само да се кача на тях, а те да преплуват реката, за да дойда да се срещна с теб.
    Невярващият казал:
    - Ти чуваш ли се какво говориш! Как може всичко това да стане само?
     - Щом толкоз дребна работа не може да стане сама, как е възможно тази Вселена, Слънцето, Луната да се движат без да се сблъскат, дните и нощите да се сменят едни след други и всичко това да става само?! – рекъл Абу Ханифе.
    След това невярващият казал:
    - Покажи ми Аллах!
    Абу Ханифе взел чаша мляко и казал:
    - Покажи ми маслото в това мляко, като знаеш, че в млякото има масло, но то не се вижда. Така знай, че има Аллах, но Той не се вижда.
    - Какво прави в момента Аллах? – попитал неверникът.
    Имам Абу Ханифе, който бил седнал на по-ниско място от невярващият казал:
    - Слез и ела да седнеш на моето място, а аз ще мина на твоето.
    Така невярващият и Абу Ханифе си разменили местата. Тогава Имам Абу Ханифе рекъл:
    - В момента Всевишният Аллах те свали долу, а мен ме качи горе!
    Когато невярващият чул тези мъдри думи изрекъл: “Ешхедю ен ля иляхе иллеллах – свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах” и станал мюсюлманин.

    Скъпи призоваващи, в своята дауа бъдете внимателни и красноречиви, ако наистина желаете да бъдете сред пожъналите успех. Нека Всевишния Аллах да ви улеснява и да ви възнагради за усилията, които полагате, а Той е щедър в своята награда!

Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО

2010-02-20T03:23:00.000-08:00

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи..."

Баща и син

2010-02-17T12:11:00.001-08:00

Дядо Джамал - от Рибново в Европа

2010-02-17T11:58:00.000-08:00

Дядо Джамал - от Рибново в Европа - 1 част

Дядо Джамал - от Рибново в Европа - 2 част

историята на Джамал от с Рибново разказва за живота си и как исляма му е бил упората в живота

Възпитание на малък престъпник

2010-02-17T11:55:00.001-08:00

ОДУМВАНЕТО

2010-02-17T11:28:00.000-08:00

بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

       Уважаеми братя!

       Езикът е от многото блага от Аллах Субханеху ве Теаля, с които Той е дарил човека. Затова трябва да му изказваме благодарности за този голям благодат. Нека да погледнем хората, които нямат тази способност, по този начин най-добре можем да оценим благодатта на Аллах Аззе ве Джелле.

       Човекът както е отговорен за всяко действие, извършено от него, по същия начин е отговорен за езика   си. Каквото изрече през живота си ще носи отговорност за него. Така че езикът или ще говори достойни слова и човекът ще бъде възнаграден, или пък ще говори непристойни слова и ще бъде отговорен пред Аллах Субханеху ве Теаля. Така езикът се явява нож с две остриета ако не успееш да го ангажираш с добро, възниква опасността да бъде ангажиран с лоши неща. Ето затова, когато е нужно да се говори, да се избягва празнословието, а когато няма нужда, да се мълчи. Мълчанието винаги е било похвално, освен когато подкрепя лошото и порицаното. Онзи, който премълчава истината, е ням шейтан.

       Аллах Субханеху ве Теаля казва:

      §Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]. Отдясно и отляво на него стоят две записващи меликета,   не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.§/Сура Каф/50/:16-18./

       Сега си свободен, говори каквото пожелаеш, но не забравяй, че постоянно има кой да бди над теб и слуша твоя шепот.

       Аллах Теаля казва:

(2)

       §Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието. Но има над вас [меляйкета] надзиратели благородни, записващи. Знаят какво вършите. Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън. Ще горят там в Съдния ден и не ще избягат от него. Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? И пак откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? Денят, в който никой не ще е от полза на друг повелята в този Ден принадлежи на Аллах. §/Сура Инфитар/82/:9-19./

      О това няма да избягаш и да се скриеш, Аллах Теаля казва:

§Твоят Господ надзирава.§/Сура Феджр/89/:14./

       Небийна Мухаммед (с.а.в) казва:

       “Който вярва в Аллах и в Сетния ден, да казва добро или да мълчи”-/Бухари и Муслим/.

       Предава се от Ебу Муса ел-Ешари радийеллаху анху че е казал:

       ”О,Пратенико на Аллах! Кой е най-добрият мюсюлманин? А той-отговори: Онзи, на когото ръката и езикът му не нанасят вреда на другите мюсюлмани.”/Бухари и Муслим/.

       Предава се, че един арабин от пустинята отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.в) и казал:

       ”О, Пратенико на Аллах! Напъти ме към дело, чрез което да влезна в Дженнета. Пратеникът му отговорил: Нахрани гладния, напои жадния, повелявай одобреното и забранявай порицаното и ако не можеш, тогава мълчи освен за добро.”/Имам Ахмед и Ибни Хеббан/.

       В друг хадис Небийна Мухаммед (с.а.в) казва:

       “Онзи, който си предпазва онова, което е между челюстите му и срамните места, аз му гарантирам влизане в Дженнета.”/Бухари и Муслим/.

       Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.в) попитал своите есхаби:

      “Вие знаете ли какво значи “гибе”? А те отговорили: “Аллах и Неговият Пратеник най-добре знаят.” Пратеникът (с.а.в) рекъл:”Това значи: Да споменаваш своя брат с нещо лошо, когато той отсъства. Тогава бе попитан: Ами ако е истина това, което казвам за своя брат!?” Пратеникът (с.а.в) отговорил: “Ако е вярно онова, което казваш за твоя брат, тогава си злословил за него, а ако не е вярно тогава си го оклеветил.”/Муслим/.

       От този хадис става ясно, че одумването е да говориш зад гърба на своя брат, споменавайки неговите недостатъци.

       Аллах Теаля казва:

       §А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§/Сура Ехзаб/33/:58./

(3)

       Злословието може да бъде от най-различен характер, показващо недостатък външни черти, произход, социално положение, обноски, морал и много други.

       Във връзка с това Айше (радийеллаху анха) казва: “Рекох на Пратеника (с.а.в) за другата му жена Сафийе: Достатъчно ти е, че Сафийе е ниска” А той (с.а.в) отговори: ”Ти изрече думи, които ако се смесят с морето, ще го замърсят.”-/Тирмизи/.

       Злословието е резултат на ненавист, завист, навика и лошото възпитание на някои хора да разпространяват, независимо каквато и да е било информация, като си мислят, че по този начин ще спечелят обичта и уважението на хората.

       Злословието води до големи последици в обществото. Прекъсва отношенията между близки, приятели и комшии. Всява омраза и неуважение между отделните личности и оттам оформянето на общество, изпълнено с отрицателни качества. По този начин се нарушават елементарните отношения между хората на този свят а пък в задгробния живот - съжаление, загуби и страдания.

       Предава се, че Пратеникът (с.а.в) е казал:”Ще има от хората, който след като му се предостави книгата /с делата/ ще каже: Господарю мой! Къде са онези добрини, които съм ги вършил?! Липсват в моята книга!

Тогава Аллах Субханеху ве Теаля ще му каже:” Те са заличени поради твоето злословие.”-/Ел-Есбахани/.

       Злословие не се смята в следните случаи:

       Когато трябва да се каже истината пред компетентни лица, като съдии, полиция, отговорни личности, родители и други които пряко или косвено се грижат за благото на определен кръг хора в обществото където е необходимо да се преодолеят по важни неща.

       Страхувайте се от Аллах Субханеху ве Теаля и знайте, че злословието е грозна постъпка, и унищожава авторитета на този, който злослови, и това дело е характерно за слабохарактерните хора и най -вече за простолюдието, които в главите си нямат нищо друго, освен подобни неща. И трябва също много добре да се знае, че злословенето влиза в списъка на големите грехове. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

(4)

       §О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, Милосърден.§/Сура Худжурат/49/:12./

       В този айет Аллах Субханеху ве Теаля сравнява злословието с ядене на плътта на мъртвия си брат.

       Пратеникът (с.а.в) казва:

       ”По време на моето възнесение /миарадж/ видях хора, които с медни нокти си дращеха лицата и гърдите. Аз попитах Джибрил какви са тези хора? А той ми отговори:”Това са тези, които ядат човешка плът – злословниците.”/Ахмед и Ебу Давуд/.

       Злословникът нарушава правата на Аллах Субханеху ве Теаля, защото му се е противопоставил, и на второ място нарушава правата на дадения човек, за когото говори.

       Молим Аллах Субханеху ве Теаля да предпази нашите езици от празнословие и одумване, да ни пази да не сме от невежите и да отваря вратите на Неговата наука. Амин!

Случка: Кой е слепият?

2010-02-16T01:44:00.000-08:00

Кой е слепият?

Един баща разказва:

"Не бях навършил и 30 години, когато съпругата ми роди първото ни дете. Още си спомням онази нощ, останах почти до сутринта с една компания. Беше едно нощно преживяване, изпълнено с празнословие, лоши коментари и клевети. Аз бях този, който водеше разговора. Разсмивах приятелите си... Спомням си как ги разсмивах до несвяст. Притежавах способността да имитирам действия на хора много добре. Дори умеех да си променям гласа, почти като гласа на този, когото имитирах. Имитирах, когото си пожелая - дори приятелите си. Някои от хората страняха от мен, за да не им се подигравам.

Спомням си нощта, в която се подиграх с един слепец - видях го да проси на пазара. Аз протегнах крака си и го спънах. Слепецат падна на земята, започна да върти главата си и се опитваше да говори нещо. Смехът ми се носеше по целия пазар.

Прибрах се вкъщи много късно, както обикновено. Намерих съпругата ми да ме чака. Тя беше в предродилните си болки.

Попита ме: "Къде беше?"

Аз й казах: "С приятели, както обикновено."

Видях, че съпругата ми е търпяла тези силни болки, чак докато се прибера, а аз се веселях с приятелите си. В този момент една сълза се стече по лицето ми, разбрах че не съм се грижил за съпругата си в най-трудния момент за нея.

Заведох я в болница. Влезнахме в родилното отделение. Аз излезнах й отидох в чакалнята. Чаках няколко часа, за да видя първата ни рожба. Чаках много, но се уморих и се прибрах вкъщи. Оставих телефония си номер на дежурния лекар, за да ме осведоми, ако съпругата ми роди.

След няколко часа ми се обади, за да ми каже, че имам син - първата ми рожба. Нарекохме го Салим.

Веднага отидох към болницата. Още като влязох попитах къде се намира стаята, в която е настанена съпругата ми. Дежурният лекар ми каза да отида първо до доктор- акушера. Казах му, че искам да видя първо Салим, но дежурният лекар настояваше... Отидах до доктора. Когато я попитах за какво иска да говори с мен, тя ми каза:

"Синът ти има проблем със зрението, той е сляп."

Наведох глава поразен и в този момент си спомних слепецът, с когото се подигравах онази вечер на пазара.Човекът, с когото разсмивах хората... Всичко се връща рано или късно. Незнаех какво да кажа, спомних си за съпругата и детето ми. Благодарих на доктора за грижите, които е положил. Отидох да видя съпругата си. Когато влязох в стаята и погледнах към нея, видях че не тъжи за слепотата на Салим. Тя бе вярваща, набожна и знаеше, че това е изпитание от Аллах.

Тя ме посъветва в този момент да престана да се подигравам с хората. Винаги ми казваше да спра да говоря за другите и да престана да им се присмивам.

Излязохме от болницата, заедно със Салим. Не изпитвах бащински чувства към него, макар че ми беше първороден син, дори понякога се държах така, като че ли той не съществуваше. Когато чувах плача му, отивах в спалнята и се опитвах да заспя. Съпругата ми много го обичаше и се грижеше за него много всеотдайно. Аз не го мразех, но не го и обичах, а беше моя плат и кръв.

Порастна Салим, започна да пълзи, дори пълзенето му беше странно. Когато навърши година, започна да прохожда и чувстваше трудноста от липсата на зрение.

Съпругата ми роди още две момчета - Халид и Омар.

И така минаваха годините...

Салим и двамата му братя ставаха все по големи и големи. Не обичах да стоя вкъщи, винаги се стремях да бъда с компанията си, за да ги разсмивам, приличах на играчка, с която те се забавляват.

Съпругата ми винаги ме наставляваше да се променя, да оставя този начин на живот и да поема по Правия път, определен от Аллах. Тя не се ядосваше от това, което правя и не вдигаше скандали. Само ме наставляваше с търпение. Тя много тъжеше като виждаше разликата в отношенията към Салим и това- към Омар и Халид. Годините минаваха неусетно, животът ми се изразяваше в работа, храна, спане и забавления с приятелите ми. Предложих на съпругата ми да запишем Салим в училище за слепи.

Един ден (петък) се събудих в 11ч., както обикновено. Минах през салона и видях Салим да плаче. За първи път погледнах толкова продължително към него, гледах как плачеше.

Минаха почти 10 години, а аз сега погледнах за по-дълго време към сина ми. Той плачаше и викаше майка си да дойде, а аз бях до него.П риближих се до него и го попитах: "Салим, защо плачеш?"

Когато чу гласът ми, престана да плаче, опита да разбере какво има около него като пипаше с малките си ръце. Разбрах, че иска да се отдръпне от мен, като че ли искаше да ми каже: "Къде беше през тези 10 години?"

Последвах го.Той отиде в стаята си, а аз с него... Не искаше да ми каже защо плаче. Опитвах се да разбера защо... Накрая ми каза - плачеше, защото брат му Омар закъснява, а трябвало да отиде с него до джамията, за да изпълни петъчната молитва. Страхуваше се, че вече няма да намери място на първия ред. Викал е Омар и майка си, но никoй не му се е отзовал... Затова се разплакал. Гледах преливащите от очите му сълзи...Неможах да издържа на това и поставих ръката си върху устните му. Попитах го: "Затова ли плачеш, Салим? Не тъжи, знаеш ли кой ще те отведе днес до джамията?"

Каза ми: "Омар, обаче закъснява."

Казах му: "Не, аз ще те заведа."

Неможа да повярва, помисли си, че се шегувам с него.

Избърсах сълзите му, хванах го за ръка и поисках да го закарам с колата, но той ми каза, че иска да отиде пеша, защото джамията не е далеч.

Не си спомням кога за последен път бях влизал в джамия, но този път беше първият път, в които влезнах, изпитвайки богобоязън и съжеление за това, че толкова години не съм влизал.

Джамията беше пълна с кланящи се, но намерих място за Салим на първия ред.

Изслушахме хутбето, Салим кланя до мен или по точно - аз кланях до него. След като свърши молитвата, Салим поиска от мен да му дам един Коран. Учудих се... Как ще чете като е сляп?! Дадох му Книгата, след което поиска от мен да отворя на сура "Пещерата". Започнах да търся номера на стрницата, от която започваше сурата в съдържанието. Намерих я. Салим взе Корана и го постави пред себе си. Започна да чете сурата, а очите му бяха затворени. Той знаеше сурата наизуст. Засрамих се. Аз също взех един Коран и започнах да чета словата на Аллах. Четях и плачех. В джамията имаше още хора - досрамя ме, затова се опитвах да се сдържам. Усещах как една малка ръка бършеше сълзите от лицето ми - ръката на Салим, синът ми. Прегърнах го. Погледнах към него и си казах: "Не ти си сляп, синко, аз съм този, който е сляп. Бях поел пътя към вечния огън, като че ли не го виждах, като че ли бях слепец. Върнахме се вкъщи. Съпругата ми много се беше притеснила за Салим, но когато разбра, че съм кланял петъчната молитва заедно с него, се разплака. От този ден, не съм изпускал молитва. Оставих компанията, с която прекарвах цялото си време след работа. Намерих си нови приятели. Запознах се с тях в джамията. Вкусих сладостта на вярата. Замених празнословието и шегите със споменаване на Аллах. Почувствах, че вече съм по-близо до семейството си, хората, които най-много ме обичат. Вече не виждах в очите на съпругата ми страх и тъгa. Гледайки към Салим, виждах ангел, ходещ по земята. Непрестанно благодарях на Аллах за този дар - че ми позволи да прогледна, след като бях сляп - от истинската слепота.

Един ден група младежи, които посещаваха месджида близо до дома ни, ме поканиха да отида с тях да призоваваме в някое отдалечено от града, в който живеем, място.Поколебах се. Помолих Аллах да ми помогне да взема правилното решение. Посъветвах се със съпругата ми. Тя се зарадва много, дори ме подстрекаваше да тръгвам. Сигурно си спомняше как излизах без да й казвам къде отивам. Отидох към Салим и му казах къде ще отида за известно време.Той ме прегърна радостен.

Отсъствах от семейството си около 3 месеца. В този период винаги, когато имах възможност, се обаждах на съпругата и децата си. Много се бях затъжил за тях, особено за Салим. Много исках да чуя гласа му, само с него не бях говорил през този период. Когато се обаждах той все беше или на училище, или в джамията, затова неможах да говоря с него. Винаги, когато казвах на съпругата ми, че много съм се затъжил за Салим, тя се радваше и смееше, освен последния път, когато й се обадих...

Гласът й беше различен и не се смееше.

Попитах я: "Как е Салим? Предай му поздрави от мен.

Тя ми отговори: "С позволението на Аллах и замълча."

Завърнах се вкъщи. Почуках на вратата...Исках да ми отвори Салим, но Халид беше този, който ме посрещна. Прегърнах го, а той ми каза: "Татко,татко..."

Когато влязох вкъщи, почувствах болка в гърдите си. Казах си: "Аллах да ни пази от шейтана."

Прегърнах съпругата ми. Лицето й беше различно, познавах я добре... Разбрах, че нещо се е случило. Попитах я: "Какво ти е?"

Отговори ми: "Нищо."

Попитах я: "Къде е Салим?"

Тогава наведе глава и сълзи обляха лицето и.

Попитах я отново: "Къде е Салим?"

Тогава Халид ми каза: "Салим отиде при Аллах."

Съпругата ми се строполи на земята и започна силно да плаче.

Излязох. Две седмици преди завръщането ми Салим се беше разболял от тежка болест. Съпругата ми го е завела към болницата, но починал там.

Синът ми Салим, синът ми, който ми помогна да прогледна след слепотата... Едва навършил 10 години, той напусна земния живот. Напусна го, но преди това помогна на баща си, който през тези 10 години не можеше да го гледа - странеше от него...

Моля Аллах да ме събере със синът ми в Райските градини!

По действителен случай
noor.bg

Zain Bhikha & Dawud Wharnsby Ali - Аллах знае!

2010-02-16T01:12:00.000-08:00

Малката Бар'ах

2010-02-15T04:22:00.001-08:00

На тази възраст малка възраст, Бар’ах наизустила целия Коран с таджуид, тъй като била много умна. Учителят й често казвал, че тя трябва да бъде в гимназията, а не в начално училище.
Имала е малко семейство, отдадено на Исляма и неговите учения... Един ден обаче, майка й започнала да усеща много силна необичайна болка. След проведените тестове и изследвания установили, че има рак, но в късен стадий.
Майката мислила да сподели с детето си, в случай, че един ден се събуди и не намери майка си до себе си...така че й казала: "Бар’ах, аз ще отида в Дженнета преди теб, но искам да четеш Корана всеки ден, тъй като той ще те закриля в този живот...”
Малкото момиче не разбрало какво всъщност се опитвала да каже майка й...но постепенно започнала да усеща промяната в състоянието й, особено когато я преместили за постоянно в болницата. Бар’ах всеки ден след училище ходила в болницата и чела Корана на майка си до вечерта, когато баща й я отвеждал вкъщи.
Един ден от болницата се обадили на съпруга и му съобщили, че състоянието на съпругата му е много лошо и трябва по най-бързия начин да отиде там. Той взел Бар’ах от училище и се отправил бързо към болницата. Когато пристигнали казал на малкото дете да остане в колата... за да й спести шока ако майка й е починала.
Бащата излязъл от колата, очите му били изпълнени със сълзи...докато пресичал улицата към болницата внезапно се появила, която го блъснала и починал пред очите на детето си, което се спуснало плачейки към баща си...
Трагедията на Бар’ах не свършила с това...вестта за смъртта на баща й била скрита от майка й, но след 5 дни и тя починала, оставяйки Бар’ах сама на този свят. Приятели на родителите й решили да потърсят нейни роднини в Египет, които да се грижат за нея.
Внезапно обаче, Бар’ах започнала да усеща силна болка също като майка си и след проведени тестове и изследвания било установено, че и тя има рак... За изненада на всички тя казала: „Елхамдулеллах, сега ще се срещна с родителите ми”
Всички приятели на семейството били шокирани и изненадани, това малко момиче изправяно пред нещастие след нещастие, а е толкова търпеливо и доволно с това, което Аллах й е отредил!
Историята за Бар’ах се разпространила сред хората и от Саудитска Арабия решили да я прехвърлят за лечение в Англия.
Един от ислямските канали се свързали с момичето и я помолили да рецитира Корана...и това е красивият й глас, рецитиращ следните айети:

http://www.youtube.com/watch?v=NnNS9ID9Ecw

Те отново се свързали с нея преди да влезе в кома, при което тя направила дуа за нейните родители и изпяла нашид...

http://www.youtube.com/watch?v=yD5S-jtxFls

Дните минавали и ракът се разсеял из цялото й тяло, докторите решили да ампутират краката й, а тя е все така търпелива и доволна от отреденото й от Аллах...след няколко дни ракът се разсеял и в мозъка й, след което докторите решават да предприемат друга спешна операция на мозъка...сега тялото й е в болница в Англия, в пълна кома...

Снимка на момиченцето, достъпна в Интернет

Молете се за нашата сестричка!

Превод от английски: Захра

Инициаторът на швейцарското движение срещу минаретата прие Исляма

2010-02-15T04:21:00.001-08:00

Швейцарският ултрадесен политик, който се прослави с яростния си антиислямизъм Даниел Щрайх е приел исляма, съобщава телевизия "Ал Алам", предаде КРОСС.

Даниел Щрайх е бивш член на Швейцарската народна партия и е известен със своите изказвания против исляма. Именно на него принадлежи идеята за провеждането на референдум за забрана на строителството на джамии в Швейцария, който се проведе през есента миналата година и след него бе забранено да се строят мюсюлмански култови здания.

Известието, че Щрайх е станал мюсюлманин, е шокирало жителите на Швейцария, като особено вълнение е предизвикало сред членовете на неговата партия. Бъдейки важен член на партията, той е бил много набожен, редовно четял библията и посещавал църквата. Той крил своето приемане на другата вяра две години.

"Ислямът ми отговори на всички въпроси, които си задавах през целия живот. Тези отговори не можех да получа от другаде", е казал Щрайх. Той е казал, че инициативата му за референдума не му дава покой и като изкупление за предишните си грехове иска да построи в Швейцария най-красивата джамия в Европа.

Източник: Actualno.com

Новости около Али Кадиров

2010-02-15T04:20:00.000-08:00

Уважаеми братя и сестри,

Мина повече от половин година, откакто публикувахме обявата за набиране на средства за бъбречната трансплантация на Али Кадиров Байрямов от с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян.

Вижте повече за случая тук.

Али Байрямов

До скоро знаехме, че сумата за осъществявне на трансплантацията е почти събрана (като родителите на момчето плануваха да вземат заем, за да привършват необходимата сума). Факт е, че умишлено не свалихме обявата от сайта, защото – както вероятно сами предполагате, ежедневието на един бъбречно болен, посещаващ хемодиализата през ден, чийто живот се поддържа от ежедневно приемане на много лекарства и медикаменти, е свързано с много, много разходи. Решихме, че скормните средства, които бихме могли ние и вие да отделим от джоба си, не биха дошли в повече за семейството на болния Али. Факт е още, че визите за пътуването за операцията се чакат от семейството тези дни. За съжаление обаче се оказва, че семейството не е одобрено от банката за заема, на който са разчитали за привършване на сумата, тъй като нямат достатъчно висок доход.

Проблемната ситуация:

Визите всеки момент ще бъдат получени, операцията е планувана, физическото състояние на момчето не позволява да се чака повече.

НУЖНИ СА ОЩЕ 15 000 лева!

Прочети още - >>>

БОГОБОЯЗАН И ДОБРИ ДЕЛА

2010-02-14T01:59:00.000-08:00

БОГОБОЯЗАН И ДОБРИ ДЕЛА

От Абу Зерр Джундуб ибн Джунада и Абу Абдур Рахман Муаз ибн Джебел (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Бой се от Аллах, където и да се намираш, и след лошото дело извърши добро, което да го изкупи, и проявявай към хората добър нрав!”
(Ат-Тирмизи)

Разказвачи на хадиса
- Абу Зерр (р.а.) е сподвижник от преселниците. Приел Исляма с първите мюсюлмани и е имал много добродетели. Умира през 32 г. по Хиджра в халифата на Осман.
- Муаз ибн Джебел е медински сподвижник от племето Хазрадж. Приел Исляма 18-годишен, участвал в битката при Бедр и в други след нея. Бил управител на аш-Шам в халифата на Омар. Починал през 18 г. по Хиджра.

Цялостно значение на хадиса
Този хадис е един от пророческите завети, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) е завещал на своите сподвижници, за да се придържат към тях и мюсюлманите да ги следват по всяко време и на всяко място, за да бъдат ощастливени в земния и в отвъдния живот. Когато Абу Зерр приел Исляма в Мекка, Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил той да отиде към неговото племе с надеждата, че Аллах ще стори да им е полезен. Но когато разбрал силното му желание да остане с него в Мекка, без това да е възможно, Пророкът (с.а.с.) казал:
“Бой се от Аллах, където и да се намираш, това е по-достойно за теб от оставането [тук]!”

Горната повеля се отнася за всички мюсюлмани. Тя може да се схване и като отправена към Муаз да се придържа към повелите на Аллах и да избягва Неговите забрани, защото Той е Зрящ и Осведомен за него на всякъде, а също да се отнася към хората така, както би желал и те да се отнасят към него: да се въздържа от огорчаването им, да им дава съвети и да е жизнерадостен, за да се обединяват сърцата им и за да е съвършена обичта. Това е целокупното добро и най-същественото положение.

Поуки от хадиса
1) Повеля за богобоязливост пред Аллах на всяко място и в съкровение, и с видимо поведение.
2) Когато човек извърши лошо дело, после помоли Аллах за опрощение и извърши добро дело, то унищожава лошото.
3) Повеля за добри взаимоотношения с хората и въздържане от огорчаването им.
4) Добрият нрав се включва в съвършената богобоязливост.

Източник: islamofbulgaria.net

На какво учи Исляма ?

2010-02-13T06:36:00.001-08:00

Хадис: Ако чрез теб Аллах упъти човек

2010-02-12T01:47:00.000-08:00

Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

„Кълна се в Аллах, че ако чрез теб Аллах упъти човек, то това за теб е по-превъзходно от благороден добитък.” (Ал-Бухари и Муслим)

Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

2010-02-10T06:16:00.000-08:00

Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

“Живей както желаеш но знай че си смъртен

Обичаи когото желаеш но знай че ще се разделиш с него.

Прави каквото искаш , но знай че ще бъдеш награден според това което си извършил!”

Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

“Направи за този свят толкова колкото ще живееш в него.

Направи за отвъдния свят толкова колкото ще останеш там.

Направи за Аллах толкова колкото имаш нужда от него.

Направи за джехеннем толкова колкото можеш да издържиш там!

Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

“Който се грижи за Ахирета Аллах дава в сърцето му задоволство и делата му са подредени и нафаката му идва дори да нея търси!”

“А който се грижи само за земния живот Аллах слага бедността пред очите му и подредбата на делата му се разваля!”
”

„Наистина този свят ще погине - Ебу Абдулмелик

2010-02-09T04:09:00.000-08:00

„Наистина този свят ще погине - Ебу Абдулмелик

Наистина този свят ще погине!
Този свят не е вечен.
Наистина този свят е като море,
побиращо малки и големи риби.

Вземи от него колкото, за да преживееш,
о, търсещ препитание!
Наистина много скоро
всичко в него ще погине!

Възползвай се от времето си
преди да те е отминало!
Говори добро, за да спечелиш,
или се украси с мълчание!

Ya Man Yara (Arabic, Bulgarian) - Ahmed Bukhatir

2010-02-07T04:26:00.000-08:00

„О, Ти, Който виждаш Ахмед Бухатир

О, Ти, Който виждаш комарът как разтваря криле
в тъмнината на нощта черна!
И виждаш жилите в гърдите му,
и мозъкa в тези тънки кости.
И виждаш движението на кръвта в шийната му вена,
течейки от членче към членче.
Дари ме с покаяние, изтриващо онова,
което съм сторил преди!

И виждаш как ембрионът се храни в коремчето му,
в тъмнината на вътрешността му, без да вижда.
И виждаш следите от краката му,
[оставени] от неговите бързи и пъргави движения.
И виждаш, и чуваш шума на онова, което е отдолу,
на дъното на тъмното море огромно.
Дари ме с покаяние, изтриващо онова,
което съм сторил преди!

Ya Rabbu Hal Min Tawbatin (Arabic, Bulgarian)

2010-02-06T05:33:00.000-08:00

О, Господарю, дари ме с покаяние, изтриващо греховете и грешките,
премахващо тревогата от сърцето, скръбта и закоравялостта!

Моля Те в тъмнината на нощта, проливайки неспиращи сълзи,
Ти си Надеждата и Помощта, о, Господарю Всеотвръщащ!

Кой ще ми помогне, когато струпат пръстта над мен? Животът няма да е тогава приятен.
Гробът ще е тъмен, мрачен, нима ще помогне на ридаещия раб?

О, самота, о, агония, о, отчуждение на раба странен!
Няма по пътя спасение, ни от изток, ни от юг!

Арабски имена за момичета

2010-02-05T02:33:00.000-08:00

Тъй като много хора се затрудняват в избора на име за очакваната рожба, ние ще се опитаме да Ви улесним като предложим на вниманието Ви списък от арабски имена за момичета, заедно с превод на всяко име на български. Не трябва да забравяме казаното от Мухаммед (С.А.С.):

„В Деня на равносметката, вие ще бъдете викани на собствени имена и на имената на вашите бащи, затова избирайте си хубави имена”. /хадис/

Към цялата статия - >>

Изгря над нас пълната луна

2010-02-05T02:29:00.000-08:00

„Изгря над нас пълната луна" - песента, с която жителите на Медина посрещнали Мухаммед (С.А.В.)

Изгря над нас пълната луна
из долините на ал-Уада.
Благодарността стана дълг за нас,
щом призоваващият ни прикани към Аллах.
О, ти, който бе избран измежду нас!
Ти дойде с думите, на които се подчиняваме,
ти дойде, облагородявайки града,
добре дошъл, о, най-добър призоваващ!

Изгря светлината ясна,
светлината на най-добрия пратеник,
светлината на спокойствието и мира,
светлината на истината и убедеността.
Прати го Всевишния Аллах
като милост за световете.
Затова сияние е на земята,
сияние е и в морето.

Пратеник с Истината дойде,
проповядва той откровението от небето.
Словото му е слово красноречиво,
познавачите то предизвиква.
В него има лек за тялото,
в него има лек за душата.
О, водителю, привет на теб,
който загрижен ни научи на Корана!

Дойде при нас Водителя, Предвестника,
освобождаващият затворника страдащ,
наставляващият клеветника,
когато по пътя си греши.
Религията му е истина ясна,
религията му е богатство голямо.
На този свят тя е блаженство,
а на другия свят тя е наслада.

Дай напътствието на Аллах, дай,
о, Пророк на чудесата!
Няма тук място за ал-Лат,
няма вярност към ал-Узза.
Каза: Аллах е един!, и пак го каза
и ни обедини след като бяхме разделени.
Ти съживи нашите сърца
с думи по време на цялата борба.

Taballagh (Arabic, Bulgarian) - Usama as-Safi

2010-02-04T02:53:00.000-08:00

Задоволи се с малко от малкото [в този живот]
и се подготви за дългото пътуване.

Чрез покорството пред Него печелиш и двата свята
и в това има слава за смирения раб.

А в непокорството пред Него има срам и огън
и отдалечаване [от Аллах] чрез унижение.

Затова не престъпвай пред твоя Бог, а Му се подчинявай
винаги, за да сполучиш.

И благославя Господарят ни по всяко време,
и изпраща поздрав и при изгрев, и при залез

на Таха предвестника на добрата вест,
последния от пратениците, водача, ръководителя.

Ya Zeyn (Arabic, Bulgarian) - Muhammad al-Husayan

2010-02-04T02:38:00.000-08:00

Как хубаво подухва бризът,а нощта е едва в началото си!
И как пълната луна е на небето

И как камилар пее с приятен глас.И светлината как ни озарява
И ветрецът - как приятно е подухването му!

И хубавата пролетна трева.И как ярките цветя и лалета увеличават красотата!

И когато небето се заоблачи,как приятно е поеми да четеш сред любимите хора!

О, Господарю, о, Прещедри, Който предопредели за пустошта живот след смъртта!

Хвала на Превеликия, за благото, което дари на пустинята!

Посещението на глух при болен

2010-02-02T22:09:00.000-08:00

Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен.

Тогава той си казал: “Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори.

И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: "Слава на Аллах, добре съм!"

Аз ще го попитам с какво се храни и той естествено ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: "Приятен апетит!"

Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи...

Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му и той влезнал при болния, като седнал близко до него:

- Как си? - попитал той.

- Умирам! - изпъшкал болният.

- Много се радвам за теб! - казал глухият.

- Как така този човек се радва, че аз умирам! -разгневил се болният.

А глухият продължавал да задава въпросите, които били в главата му:

- С какво се храниш?

- С отрова! - ядосано отвърнал болният

Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:

- Да ти е сладко!

Горкият болен човечец излезнал извън себе си от ярост. Но глухият продължавал да задава своите въпроси:

- Кой доктор те лекува?

Търпението на болния вече се изчерпало:

- Меляикето на смъртта! - бил неговият отговор. Глухият отново не разбрал какво му било казано и рекъл с усмивка на уста:

- Той е много знаещ и способен доктор. ИншаАллах скоро ще намери лек за твоята болест!...

Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:

- Махай се, махай се!...

А глухият човек се прибрал в къщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа...

Ооо, о Аз немога да остана в тази къща тази вечер

2010-02-01T01:40:00.000-08:00

В Исляма се поощрява всеки път когато Мюсюлманинът влезне в своят дом, той да поздрави семейството си със Селяму Алейкум (Мирът да е за вас). И когато седне да се храни да каже Бисмиллах (В името на Аллах(Бог)).

Шейх Салим Ал Амри дава пример от Хадисите на Пратеника с.а.с. за това което казва Шейтана когато човек не поздравява със Селям своето семейство влизайки у дома и забрави да каже Бисмиллах преди хранене. Също защо не трябва между Мюсюлманите да остава разстояние когато се молят заедно един до друг ...

Искаш ли да бъдеш сред най - щастливите хора на света?

2010-02-01T01:36:00.001-08:00

Хадис: Аз те обичам заради Аллах!

2010-01-31T14:03:00.000-08:00

Енес ибн Малик Р.А. разказва:

"Един ден стоях до Пророка С.А.С. и покрай нас мина някакъв човек.

Тогава един от нас каза:
-О,Пратенико на Аллах,аз наистина обичам този човек заради Аллах.
-Добре,но ти каза ли му,че го обичаш?-го попита Мухаммед С.А.С.
-Не,не съм му казал.
-Тогава стани и му кажи,за да се заздрави обичта помежду ви.
Той веднага стана,настигна човека и му каза:
-Аз те обичам заради Аллах.
-Нека и Аллах,заради Когото ме обичаш,да обича и теб.-му отговори мъжът.

Предаден от Ебу Дауд-из книгата"101 спомена от Мухаммед С.А.С."-проф.Яшар Кандемир

Поучителна история

2010-01-30T04:44:00.001-08:00

Случка - Ариф Абдуллах

2010-01-28T05:35:00.001-08:00

Хадис: Кой е най-любимият човек на Аллах?

2010-01-28T05:33:00.000-08:00

Ибн Омар (р.а.) разказва.Един човек попита Пратеника(сас)."Пратенико на Аллах! Кой е най-любимият човек на Аллах?"Пратеникът(сас) отговори:

"Най-любимият човек на Аллах (С.Т.) е този,който е най-полезен на хората.

Най-любими на Аллах сред делата са ;да зарадваш мюсюлманин,да премахнеш притеснението му,да изплатиш дълга му, да утолиш глада му.

Да тръгнеш със своя брат,за да разрешиш проблема му,за мен е по-любимо отколкото да извършиш истикаф един месец в тази джамия( джамията на Пророка).

Който въздържа гнева си,Аллах му прикрива недостатъците.Който според силите си полага старание да сдъргжа гнева си Аллах в съдния ден изпълва сърцето му със задоволство.

Който върви с брат си ,докато разреши проблема му,Аллах ще му укрепи краката в Деня в който краката ще се подхлъзват.

Лошият характер разваля религията както оцета разваля меда."

Талантливият ученик

2010-01-26T06:37:00.000-08:00

Разказват,че Хатим ал-Асам бил ученик на Шакик ал-Балхи,Аллах да е доволен от тях.Един ден учителят попитал ученика:

"Откога ме съпровождаш?".Той отговорил:"От 33 години."Тогава учителят пак попитал:"А какво научи от мен за този период?"Ученикът отговорил:"Осем неща.

"Шакик казал:"Ние принадлежим на Аллах и при Аллах се връщаме."Животът ми си отиде покрай теб,а ти си начил само осем неща.Кои са те?"

Хатим отговорил:"Първото е,че се взрях в творенията и видях всеки един да обича нещо,което остава с него,а щом отиде в гроба,се разделя с любимото си нещо.Аз сторих добрите дела да бъдат моите любими,така че като вляза в гроба и те да влязат с мен."
Учителят казал:"Много добре!А второто?"

Ученикът отговорил:"Второто е,че размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"За който се е страхувал да не застане(с грях)пред своя Господ и е въздържал душата от страстта,обиталището е Раят."Разбрах,че Словата на Всевишния Аллах са истина и положих усилия да въздържам душата си от страстите.така тя се успокои и с постоянство се отдаде на послушанието пред Всевишния Аллах.

Третото е,че се взрях в творенията и видях всеки един да притежава и пази по нещо,което има стойност за него и е в определено количество.Размислих върху следните слова на Всемогъщия и Превеликия Аллах:
"Това,което е при вас,секва,а което е при Аллах,е вечно."
Всякога,когато придобивах нещо,имащо стойност и количество,аз го отправях към Всевишния Аллах,за да остане при него за мен.

Четвъртото е,че се вгледах в творенията и видях всеки един да се опира на имота,знатността и родословието.Вгледах се и видях,че това е нищо.После размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливия."
Устремих се към богобоязънта,за да бъда достоен при Аллах.

Петото е,че се вгледах в творенията и открих,че те се ругаят и проклинат един друг и узнах,че в основата на това лежи завистта.Размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:
"Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот."
Отказах се от завистта и враждата към творенията и разбрах,че онова,което е определено за мен,то неизбежно съществува.

Шестото е,че се вгледах в творенията,как се угнетяват и враждуват един с друг.Вгледах се в същинския си враг и разбрах,че това е сатаната.Всевишния Аллах е казал:
"Сатаната е ваш враг.Затова го приемете като враг!"
Настроих се враждебно към него и обикнах всички хора.

Седмото е,че се вгледах в творенията и открих,че искат много и отдават себе си по тази причина.После размислих върху следните Слова на Всевишния Аллах:"И няма по земята твар,препитанието на която да не е от Аллах."
Разбрах,че аз съм един от всички онези,на които Аллах дарява препитание.Отдадох се всецяло на Всемогъщия и Превеликия Аллах и изоставих всичко друго.

Осмото е,че се вгледах в творенията и видях,че се уповават един на друг.Един се уповава на търговията си,друг-на знанията си,трети -на здравето си.Всяко творение се уповава на друго творение.
Размислих над следните Слова на Всевишния Аллах:
"И който се уповава на Аллах,той му е достатъчен."
И се уповавам само на Аллах.

Шакик казал:"Аллах да ти дари успех,Хатим!Ти си обобщил всички нища."

от поредицата книги"Да опознаем религията си".

Ахмед Букхатир - Прости ми!!!

2010-01-25T15:00:00.000-08:00

Как заобичах покривалото? от Ивон Ридли

2010-01-22T04:47:00.000-08:00

Политиците и журналистите просто обичат да пишат за потисничеството над жените в Исляма, без дори да са разговаряли със забулените жени… Те просто нямат представа как мюсюлманските жени са защитени и уважавани в рамките на ислямския закон, който е създаден преди около 1400 години.

В същото време, докато пишат за въпроси от културно естество като браковете с непълнолетни момичета, обрязванията на жени, почетните убийства и уредените бракове, те погрешно си мислят, че показват задълбочени познания. Омръзнало ми е Саудитска Арабия да се сочи за пример как жените са поробени в държава, в която им е забранено да шофират.

Споменатите по-горе теми просто нямат нищо общо с Исляма, но въпреки това тези хора продължават да пишат и говорят за тях с арогантно излъчване на авторитет като неправилно хвърлят вината върху Исляма. Моля, не бъркайте културните особености и обичаи с Исляма!

Бях помолена да пиша за това как Ислямът позволява на мъжете да бият съпругите си. Съжалявам, но това не е вярно. Да, сигурна съм, че критиците на Исляма ще цитират отделни Коранични аяти и хадиси, но обикновено всичките ще бъдат извадени извън контекст. А ако въпреки всичко един мюсюлманин реши да посегне на съпругата си, на него не му е разрешено да остави и драскотина по тялото й – това е друг начин Коранът да каже: „Не посягай на жена си, глупако”.

Нека сега да разгледаме някои наистина интересни статистики. Хъм… Почти ми се причуват думите тенджера, чайник, чернилка. Според данни на американската национална гореща линия за домашното насилие четири милиона американски жени са станали жертви на домашно насилие за период от 12 месеца. Средно по три жени биват убити от техните съпрузи или приятели ежедневно – това означава, че за период от 5 години са пребити до смърт почти 5 500 жени.

Някой може да каже, че това е шокиращ брой за подобно цивилизовано общество, но трябва да признаем, че насилието срещу жените е глобален проблем. Избухливите мъже не се свеждат до отделна религиозна или културна категория. В действителност, фактите сочат, че една на всеки три жени по света е била бита, насилена или подложена на друг тип тормоз по някакъв друг начин в течение на живота й. Насилието срещу жените е над религиите, богатството, класите, цвета на кожата и културите.

Въпреки това, преди Исляма да се появи на световната сцена, жените са били третирани като по-нисши същества. Всъщност ние жените все още имаме проблеми в Запада, където мъжете си мислят, че са по-висши. Това е отразено в ограничаването на нашите служебни повишения и по-ниския размер на заплатите ни из целия спектър – от чистачките до жените в борда на директорите. Западните жени все още се разглеждат като стоки, сексуалното робство процъфтява, облечено в маркетинговите ефемизми, а женските тела се продават из света на рекламите. Както споменах пред това, това е общество, в което изнасилванията, сексуалните нападки и насилието срещу жените са често явление, общество в което равноправието между мъжете и жените е илюзия, общество в което силата или влиянието на дадена жена обикновено зависи от размера на гърдите й.

Преди смятах забулените жени за тихи, потиснати същества, а сега ги смятам за многостранно надарени с таланти и умения гъвкави жени, чието сестринство прави западния феминизъм да бледнее до незначителност. Промяната в гледната ми точка настъпи след наистина ужасяващото преживяване да бъда арестувана от талибаните, затова че през септември 2001 година се бях промъкнала в Афганистан, носейки бурка.

През десетте дни, в които бях държана от тях, аз дадох обещание, че ако ме пуснат на свобода ще прочета Корана и ще изуча Исляма. Не щеш ли, те ми повярваха и взеха че ме пуснаха. В замяна на това аз спазих дадената дума, но в качеството си на журналист отразяващ събитията в Близкия изток аз осъзнах, че трябва да разширя познанията си по тази религия, която очевидно бе начин на живот за тях. Но не – не съм жертва на Стокхолмския синдром. За да си жертва, трябва да претърпиш някаква близост с похитителите ти, а по време на моя плен аз плювах, псувах, проклинах и обиждах моите тъмничари, отказвах тяхната храна и стоях в гладна стачка. Не знам кой бе по-щастлив, когато бях освободена – те или аз!

Мислех си, че да прочета Корана е лесно академично упражнение. Бях изумена да открия, че в него ясно се казва, че жените са равни с мъжете по духовност, образованост и себестойност. На дарбата на жената да ражда и отглежда деца се гледа с възхищение. Мюсюлманските жени с гордост заявяват, че са домакини и къщовници.

Освен това, Пророкът, мир нему, е казал, че най-важният човек в дома е майката – единствено тя. Всъщност той също така е казал и че небето лежи в краката на майката. Колко жени попадат в списъка на стоте най-влиятелни хора само поради това, че са „страхотна майка”?

В Исляма да избереш да си останеш вкъщи и да си отглеждаш децата придава допълнително достойнство и уважение, но същото важи и за тези сестри сред нас, които избират да отидат да работят, да имат собствена кариера и да бъдат професионалисти.

След това се вгледах в законите за наследството, данъците, имуществото и развода. Навярно от тук холивудските режисьори черпят своето вдъхновение. Например жената има право да запази за себе си спечеленото от нея, докато мъжът трябва да се изръси с половината от притежаваното от него.

Не е ли смешно как жълтата преса се вълнува от това, че някоя известна филмова или музикална звезда ще сключи предбрачно споразумение? Мюсюлманските жени са сключвали предбрачни споразумения още от край време. Те могат да изберат дали искат да работят или не и всичко, което печелят, си е за тях, докато мъжът трябва да плаща всичките сметки и да се грижи за издръжката на своето семейство.

Почти всичко, за което феминистките се бореха през седемдесетте години вече е било налице за мюсюлманките още преди 1400 години.

Както казах, Исляма издига и отдава почит на майчинството и на това жената да е домакиня. Ако искаш да си останеш вкъщи – остани. Голяма чест е да бъдеш къщовница и да си първият учител на своите деца.

Но също така Коранът казва, че ако искаш да работиш, тогава трябва да работиш. Бъди кариеристка, научи професия, стани политик. Бъди такава каквато искаш да бъдеш и бъди най-добрата в това, което правиш като мюсюлманка, понеже всичко, което правиш, е за славата на Аллах.

Налице е крайно, почти дразнещо фокусиране върху темата за облеклото на мюсюлманките – от страна както на мюсюлманите, така и на немюсюлманите. Да, дълг е за мюсюлманските жени да се обличат благоприлично, но освен това, днес има и много други важни въпроси свързани с мюсюлманските.

Въпреки това всички са вманиачени по въпроса за хиджаба. Вижте, той е част от моя бизнес костюм. Той ви казва, че аз съм мюсюлманка и че следователно очаквам към мен да се отнасяте с уважение.

Можете ли да си представите някой да каже на служител от Уолстрийт или на банкер от Вашингтон да се облече с тениска и джинси? Те ще заявят, че техните бизнес костюми ги допълват в рамките на работния ден, знак са за това, че тези хора искат на тях да се гледа насериозно. Въпреки това във Великобритания бившият външен министър Джак Строу описа носенето на никаб (покривало за лицето с отвор само за очите) като нежелана бариера. Питам се кога ли мъжете най-накрая ще се научат да си държат езика зад зъбите по теми свързани с женския гардероб?

Също министър-председателят Гордън Браун и Джон Рейд говореха пренебрежително за носенето на никаб, а и двамата идват от шотландските погранични райони, където мъжете носят поли!!!

След това и други депутати се намесиха в дебата като описаха никаба като бариера пред комуникацията. Що за глупости! Ако това е проблема, може ли някой да ми обясни защо все още продължаваме да използваме мобилни телефони, обикновени телефони, имейли, текстови съобщения и факс машини? Защо има радио? Никой не изключва радиото само защото не може да види лицето на радиоводещия.

Повечето сестри, които избират да носят никаб всъщност са бели жени от запада, които са приели Исляма и които повече не искат да попадат в полезрението на похотливи мъже, които се заяждат с тях и се държат непристойно. Даже познавам две сестри мюсюлманки от Лондон, които твърдят, че си слагат никаб по време на антивоенни протести само защото не могат да понасят миризмата на дима от цигарите с марихуана.

Опасявам се, че ислямофобията се е превърнала в спасителен пояс за расистите. Но низките, шовинистични нападки – до голяма степен от страна на мъже – са недопустими за мюсюлманките, както и за техните секуларистични сестри от левицата.

В продължение на много години аз бях феминистка и сега в качеството ми на ислямска феминистка все още издигам правата на жените. Единствената разлика е, че мюсюлманките феминистки са много по-радикални в сравнение със секуларистичните феминистки. Всички ние ненавиждаме тези противни конкурси за красота и трудно сдържахме смеха си когато появата на първата мис Афганистан в бикини бе обявена за гигантски скок към либерализирането на Афганистан.

Била съм в Афганистан много пъти и мога да ви уверя, че от прашните улици на Кабул не се появяват жени кариеристки. Моите афгански сестри по вяра казват, че мечтаят Запада да спре с вманиачаването по бурката. „Не се опитвайте да ме превърнете в кариеристка, първо намерете работа на съпруга ми. Покажете ми как да изпращам децата си на училище без да се страхувам, че ще бъдат отвлечени. Дайте ми сигурност и сложете хляб на масата ми” – бяха думите на една от тях. Младите феминистки мюсюлманки гледат на хиджаба и никаба като на политически символи и на религиозно задължение. Някои от тях твърдят, че това е техният начин да покажат на света, че отхвърлят крайностите на западния начин на живот като гуляите, сексът със случайни хора, взимането на наркотици и т.н.

Възвишеността в Исляма се постига чрез благочестие, не чрез красота, богатство, власт, позиция или секс. Кажете ми сега кое е по-либералното – да бъдеш преценявана според дължината на полата ти и размера на уголемените ти с пластична операция гърди или да бъдеш преценявана според характера, ума и интелигентността ти? Лъскавите списания ни казват, че ако не сме високи, слаби и красиви ще останем необичани и нежелани. Натискът над младите момичета, читателки на тези списания, да си намерят гаджета е направо нетърпим. Исляма ми казва, че имам право на образование и е мой дълг да търся познание независимо дали съм свободна или омъжена.

Никъде в рамките на Исляма на нас жените не ни се заповядва да перем, чистим или да готвим за мъжете – но не са само мюсюлманските мъже, които трябва да преосмислят ролята на съпругите си. Вземете за пример една от речите на Пат Робертсън от 1992 година, в която изразява гледната си точка за жените с права. След това вие ми кажете кой е цивилизован и кой не. Той казва: „Феминизмът насърчава жените да напускат мъжете си, да убиват децата си, да практикуват магьосничество, да унищожават капитализма и да стават лесбийки”. Ето един американец, който живее в предислямската епоха и който има нужда да се модернизира и цивилизова. Хората като него са тези, които носят покривало и ние трябва да скъсаме това покривало на тесногръдието, така че хората да могат да видят Исляма такъв, какъвто e.

Център за близкоизточни изследвания

Kристалната джамия в Трингано

2010-01-20T14:38:00.000-08:00

Не е ли красива?

Строежа на джамията започва през 2006г. и завършва през 2008-а по идея на Султан Мизан Зайн ал Абадиин.
Официалното и откриване става на 8-ми фефруари 2008 г.

Намира се на един от островите в Провинция Трингано,Малайзия.

ето защо нощем е най-красивата джамия :

през деня:

Маша'Аллах!

http://forum.islamofbulgaria.net

СУРА ВЯРВАЩИТЕ 12 - 14

2010-01-15T12:48:00.000-08:00

Аллах низпосла най-прекрасното Слово в Книга със сходни, повтарящи се части. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Господ, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах. Това е напътствието на Аллах. Напътва с него Той когото пожелае. А когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.
СУРА ТЪЛПИТЕ (АЗ-ЗУМАР 39:23)

Какво ще кажeте?

2010-01-14T10:45:00.000-08:00

Да работим с Корана така както работим със собствения си телефон.

Да го носим с нас кадето и да ходим, в чантите ни ,в джобовете ни и т.н.

Да прелистваме страниците по няколко пъти на ден.

Да се връща ме, когато го забравим,Да запаметяваме неговите съобщения.

Да почувстваме,че неможем да живеем без него.

Да го подаряваме на децата ни, приятелите ни.Винаги да се питаме каде ми е Корана ,така както се питаме каде ми е телефона?

ХАДИС: СРАМЕЖЛИВОСТТА Е ОТ ВЯРАТА

2010-01-12T05:16:00.000-08:00

ХАДИС: СРАМЕЖЛИВОСТТА Е ОТ ВЯРАТА

«إن مما أدرك الناس من كلام النبوة الأولى: إذا لم تستحي فاصنع ما شئت» — رواه البخاري.

От Абу Мас‘уд ‘Укба ибн ‘Амр ал-Енсāрий (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “От нещата, които хората узнаха от словата на първото пророчество е: Ако не те е срам, прави каквото искаш”. — Хадис, предаден от Бухāри.

Хадисът е разказан от Бухāри към края на глава “Пророците” (ал-Енбийā’), номер 3296; също в глава “Етика” (Едеб), раздел “Ако не те е срам, прави каквото искаш” (Изā лем тастахи фасна‘ мā ши’те), номер 5769.

Разказан е също и от Абу, Дāуд в глава “Етика” (Едеб), раздел “Относно срамежливостта” (фи-л-хайā’), номер 4796.

Разказан е също и от Ибн Мāдже в глава “Въздържането” (аз-Зухд), раздел “Срамежливостта” (ал-Хайā’), номер 4183.

Значение на хадиса:

Ако срамежливостта означава въздържането от вършене на нещо, което се порицава, то призоваването към това нравствено качество и следването му е все едно призоваване към въздържане от всяко прегрешение и всяко зло. Освен това срамежливостта е едно от добрите качества, които хората опазват и смятат, че лишаването от нея е недостатък и порок. Също така тя е част от елементите на завършеността на вярата и пълнотата й. Това се подкрепя и от думите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадис, предаден от Бухāри и Муслим, в който се казва: “Срамежливостта е част от вярата”. Също: “Срамежливостта не носи друго освен добро”. Нещо повече, ислямът в най-общите си предписания и директиви идва с призив за изграждане на доброто и правото и горещ и искрен призив за въздържане от всичко, което се порицава. Именно по тази причина и Имāм ан-Науауи (Аллах да се смили над него) се е спрял на този хадис и го включил към своите четиридесет хадиса. Той е казал за този хадис: “На него се основава ислямът”. Тоест, предписанията на исляма. Това означава: Човек трябва да се срамува да изоставя онези неща, които Всевишния му е наредил като уāджиб (задължителни) и мендуб (препоръчителни); човек трябва да се срамува да върши нещата, които Всевишния му е забранил като харāм (абсолютно забранени) и макрух (порицаеми). Що се отнася до нещата, които са мубāх (позволени), срамежливостта при тяхното вършене е позволена, както и при тяхното изоставяне. И по този начин хадисът обхваща петте предписания.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“مما أدرك الناس” (Инна миммā адрака-н-нāсу — От нещата, които хората узнаха) — това, което достигна до хората от предишните пророци. А в преданието на Имāм Ахмед и Баззāр с първоизточник Хузайфа (Аллах да е доволен от него) се казва: “Последното нещо, с което живелите през предислямския период бяха привързани от словата на първото пророчество”.

“من كلام النبوة” (Мин келями-н-нубуввати — от словата на пророчеството) — от нещата, за които пророците са били единодушни; от нещата, които пророците са препоръчали и никога не били отменяни. А отнасянето на словата към пророчеството е за известяване, че срамежливостта е от въпросите, по които пророците са единодушни. В риваетите на Бухāри, Абу Дāуд, Ахмед и други се казва: “النبوة الأولى” (ан-нубуввати-л-уля — първото пророчество), тоест, пророците преди Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

“إذا لم تستحي” (Изā лем тастахйи — ако не те е срам), а в друг ривает: “إذا لم تستح” (изā лем тастахи), но първият е по-правилен — Всевишния казва: “Аллах не се свени да дава пример ...”, (ал-Бакара: 26).

“فاصنع ما شئت” (Фасна‘ мā ши’те — прави каквото искаш) — повелителното наклонение тук може да има две значения: или е за сплашване и означава: “Щом си лишен от свян, прави каквото си искаш, но ти ще бъдеш наказан за това”; или за позволяване и означава: “Ако искаш да извършиш нещо, и то е от нещата, за които няма за какво да се срамуваш пред Аллах и хората, тогава го прави”. В друг ривает на Бухāри се казва: “فافعل ما شئت” (фаф‘ал мā ши’те).

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. От културното наследство на пророците.

Срамежливостта е в основата на благородния характер. Тя е най-силният мотив за вършенето на доброто и отстраняването от злото, затова тя е от културното наследство на предишните пророци, която не е отменена наред с другите неща, които са били отменени. Тя е циркулирала сред хората поколение след поколение, след като са я унаследили от пророците и стигнала чак до мюсюлманската общност. И щом като нашата общност унаследява пророците, както е пожелал Всевишния Аллах и както това е ясно от Свещения Коран, наше задължение е да държим на свенливостта, с която Всевишния Аллах ни е дарил. Ние сме длъжни да я сторим да е част от нашия характер, за да може наследството на всички пророци да се прояви ясно в нас и да изпълни живота и душите ни с доброто и правото, докато Аллах не унаследи земята и всичко на нея.

2. Смисъл на хадиса.

За смисъла на повелята от този хадис, нашите бележити учени имат три мнения:

Първо: Повелята е за сплашване. Тоест, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) сякаш ни казва: “Ако ти нямаш свян, прави каквото щеш, но Аллах ще те накаже най-сурово”. Подобна повеля се среща и в Свещения Коран в обръщение към неверниците: “...Вършете, каквото пожелаете! ...”, (Фуссилет: 40).

Второ: Повелята е за известяване. Тоест, както Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нека приготви мястото си в Огъня”, тоест “вече е приготвил”. А значението на хадиса става: “Който не се свени да върши каквото пожелае, онова, което му пречи да върши лоши постъпки е свенливостта. А този, който няма свян, затъва във всяка поквара и всичко порицавано”.

Трето: Повелята е със значение позволяване. Тоест, сякаш значението му е: “Ако, когато правиш нещо, не чувстваш срам от това нито от Аллах, нито от хората, тогава го прави, то е позволено, защото щом нещо не е забранено според религиозните закони и норми, то е позволено”.

Разбира се, ако трябва да отдадем предпочитание на едно от тези мнения, то ще е за първото мнение, въпреки че Имāм ан-Науауи (Аллах да се смили над него) е отдал предпочитание на третото мнение, а Абу ‘Убайд ал-Кāсим ибн Селям, Ибн Кутайба и Мухаммед ибн Насра л-Маруази са избрали второто мнение.

3. Срамежливостта е два вида:

а) вродена;

Това е срамежливостта по рождение, която не е придобита. Човек, който я притежава се издига благодарение на нея до най-възвишения морал, даряван на хората от Аллах. Онзи, който по природа притежава срамежливост се възпира да върши прегрешения, лоши постъпки и аморални постъпки. Поради това, срамежливостта е считана за източник на добро и за част от елементите на вярата. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Срамежливостта е част от вярата”. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейното кътче. В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва: “Който има свян, той се крие. Който се крие, той има страх от Аллах. Който има страх от Аллах, той бива предпазен”.

б) придобита.

Това е онази срамежливост, която е придобита от узнаването на Аллах; от узнаването на Неговото величие и близостта Му до хората; от това, че Той ги вижда; от това, че Той знае дори и скришните погледи и онова, което гърдите спотайват. А мюсюлманинът, който се стреми да придобие тази свенливост, той достига в себе си най-възвишените качества на вярата и най-възвишените степени на ихсāн. Този вид срамежливост може да се породи след узнаването на благата на Всевишния Аллах и усещането за недостатъчност в благодарността за тях. В хадис марфу‘, предаден от Имāм Ахмед и от Тирмизи с първоизточник Ибн Мас‘уд се казва: “Срамежливостта от Аллах е да предпазваш главата от това, какво ще узнае; да предпазваш корема от това, какво ще влезе в него; да се сещаш за смъртта и разлагането. Този, който желае задгробния живот, той се отказва от красотите на земния живот. А този, който го направи, той вече се свени от Аллах”.

Ако душата на човека е лишена от придобитата срамежливост и ако в сърцето му няма вродена срамежливост, тогава не остава нещо, което да го възпира от вършенето на грозни и низки дела и постъпки, и с това се превръща в човек, който няма вяра и в един от сатаните от джиновете и хората.

4. Какво се порицава от срамежливостта?

Когато срамежливостта възпира човека от вършенето на лоши постъпки и пороци, тогава тя е човешко качество, което е похвално, защото запълва вярата и носи единствено добро. Но когато срамежливостта надвиши разумните си граници и доведе човека до вълнение и объркване, до това, да се възпира да върши неща, за които няма защо да се свени, тогава тя е качество, което се порицава в човека, защото е срамежливост не на мястото си, защото е срам, който на придобиването на знания и изкарването на прехраната. Казано е: “Срамежливостта на мъжа, която не е на мястото си, е слабост”. В едно от преданията на ал-Хасан ал-Басри, които са мурсел, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Срамежливостта е два вида, единият е от вярата, другият от безсилие”. Ибн Реджеб ал-Ханбали казва: “Навярно това са думи на самия ал-Хасан ал-Басри”. Бишр ибн Ка‘б ал-‘Адауи казал на ‘Имрāн ибн Хасийн (Аллах да е доволен от него): “В някои книги намираме, че част от нея е успокоение и величие за Аллах, а друга част слабост”. При което ‘Имрāн се ядосал и казал: “Аз ти говоря за Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а ти го оспорваш?!”. Положението е такова, както е казал ‘Имрāн (Аллах да е доволен от него), с похвалната срамежливост в словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се има предвид качеството, което насърчава вършенето на хубавите дела и изоставянето на лошите. А слабостта и безсилието, които водят до пропуски по отношение на някое право на Аллах или на правата на хората, то това не е от срамежливостта, то е слабост и упадък.

5. Свенливостта на жената-мюсюлманка.

Жената-мюсюлманка се отличава със свенливост. Тя участва в живота и възпитанието на децата със своята чиста и здрава женска природа наравно с мъжа. Това се долавя в Свещения Коран, когато става дума за една от двете дъщери на Шу‘айб (Аллах да го приветства), дошла да покани Муса (Аллах да го приветства). Всевишния казва: “И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” ...”, (ал-Касас: 26). Тя е дошла по нареждане на баща си, тя пристъпва с походката на чиста, целомъдрена и неопетнена девойка, когато среща мъжете, без да се държи неприлично, без да излага на показ красотата си, без да се хвали и без да изкушава. Наред с видимата свенливост в походката, тя говори ясно и точно, не заеква и не се запъва, по вдъхновението на правата, чиста и здрава природа. Така че, здравата жена по своята природа се свени при срещата на мъжете и при разговора с тях, но поради своята чистота и правота, тя не се вълнува да бъде желана, да изкушава и да съблазнява. Тя говори ясно и толкова, колкото е необходимо, не повече.

Що се отнася до жени, за които в миналото са казвали, че излиза суха от водата и за жени, за които в наше време се казва, че е еманципирана, че не се забражда, че не се свени да показва своите красоти и без да има оправдателна причина контактува с чужди за нея мъже, такава жена не е възпитаничка на школата на Корана и исляма. Тя е заменила свенливостта и подчиняването на Всевишния Аллах с безсрамие, непокорство и разпътен живот. Тя е привела в изпълнение плановете на враговете на Аллах да я унищожат и погубят и в този, и в задгробния свят.

6. Плодовете на срамежливостта.

Един от плодовете на срамежливостта е целомъдрието. Този, който е свенлив и това качество надделява над всичките му дела, той бива целомъдрен по природа, не по избор.

Друг плод на срамежливостта е изпълняването на обещанията. Ахнаф ибн Кайс казва: “Лъжата и мъжеството са две неща, които никога не се събират в един човек. А мъжеството си има плодове: да се говори истината, да се изпълняват обещанията, срамежливостта и целомъдрието”.

7. Коя е противоположността на срамежливостта?

Противоположно на срамежливостта е безсрамието. То е порицавано качество, защото кара човека да затъва в злодеяния и да не му пука, че се отправят порицания и упреци, докато се стигне до открито вършене на прегрешения. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки от моята общност ще бъде избавен освен онези, които открито вършат своите прегрешения”. Този, който не се свени нито от Аллах, нито от хората, от това негово невежество не може да го възпре нищо друго освен едно категорично и сурово наказание, защото сред хората има такива, които се страхуват, но не се срамуват. И в това няма нищо чудно, защото безсрамието е откъсване от правилната човешка природа.

8. Задължение на родителите и възпитателите.

Задължение на родителите и възпитателите е да полагат всички усилия за възраждане на качеството срамежливост. И за постигането на това, те трябва да следват проучените методи, които обхващат наблюдаване на поведението и делата, които се вършат от децата и изправяне на всичко, което противоречи на срамежливостта. Те трябва да подбират добри другари и да държат децата далеч от лошите приятели. Те трябва да избират за децата си полезни книги, да ги държат далеч от коварните сцени във филмите и театралните представления, дори и да са комедии, и да не им позволяват да говорят неприлични и просташки думи и изрази.

9. Полза:

Хадисът ни сочи, че срамежливостта е добро, че този, срамежливостта на когото се увеличава, увеличава се и неговото добро и че този, срамежливостта на когото намалява, намалява се и неговото добро.

10. Полза:

Срамежливостта е нежелана, когато се научават религиозните предписания. Срамежливостта е нежелана, когато се търси истината. Всевишния казва: “...Аллах не се свени от истината ...”, (ал-Ахзāб: 53).

Хадж

2010-01-10T06:07:00.001-08:00

За теб, Мамо!

2010-01-10T06:06:00.001-08:00

ЩЕ МЕ НАПРАВИТЕ ЛИ ХАФЪЗ?

2010-01-04T04:44:00.000-08:00

След завършване на основното си образование тя пристигна при нас в Коран курса. Семейството й ни каза, че идва по собствена воля. Когато трябваше да я запиша, запитах за името й:

- Халима! - каза тя, без въобще да се стеснява и срамува. После добави: - Госпожо, ако няма да ме направите хафъз, по-добре не ме записвайте!
По думите и изражението на лицето й личеше, че тя е достатъчно зряла, умна и способна. Усмихвайки се към нея казах:
- Не се притеснявайте малка госпожице! Ако желаете и хафъз и ходжа ще ви направим.

Двете й малки очички светнаха изведнъж, а лицето й засия усмихнато. Обръщайки се към мен, майката на Халима, каза:
- Уважаема госпожо, не обръщайте внимание на детето ми, само говори, че непременно ще стане хафъз. Чула от ходжата в селото ни, че Пратеника на Аллах /с.а.с/е казал:
"Хафъзите ще носят корона на главата си в Дженнета". Сърцето й се привърза към това и изгаря от желание да го постигне. Но не се и съмнявам, че вие по-добре знаете тези неща!...

Чувайки думите на майката, разбрах, че трябва да внеса известно успокоение.
- Разбира се, лельо! Нека всеки като вас щом чуе тези думи на Пратеника ги приеме и им се довери. Не се притеснявайте, детето ви най-напред е поверено на Всевишния Аллах, а след това на нас!

Майката на Халима хвана ръката ми и тъкмо когато щеше да я целуне, аз засрамено я отдръпнах. Хванах ръцете на майката и ги целунах. Очите й се насълзиха. Обърна се към мен и каза:
- Уважаема госпожо! Тези очи и ръце са грешни. Вашите ръце заслужават да бъдат целувани!
- Не говорете така, лельо! Това ще стане ясно в Отвъдното! - казах аз.

След този разговор и записването на Халима разбрах, че тя идва от далечен край и в един момент се запитах:
- Как ли ще остане малката толкова далеч от родителите си?!...

Времето минаваше. Скромното поведение на Халима много ме впечатли. Беше твърдо решена да стане хафъз. Вечер по време на сън много пъти чувах как Халима шепнеше айети от Свещения Коран и това продължаваше до късно през нощта.
Понякога тя идваше да ме пита за разни неща. Един ден тя ме запита:
- Госпожо, за да станеш хафъз, трябва ли да наизустиш целия Коран?
- Разбира се, дете мое! За да се наречеш хафъз трябва да наизустиш целия Коран! - отговорих.

Но като че ли този мой отговор много я натъжи. Подозирах, че искаше да ми каже още нещо, но въпреки това се обърна към мен, благодари ми и си отиде.

По време на часовете, напомнях на учениците, че нещата не спират до тук, и че трябва да се следват и изпълняват Неговите правила. Един от учениците каза:
- Госпожо! Майката на Фатима е казала, че ако не си с абдест нямаш право да докосваш хафъз. Това дали е правилно?
Бях изумена от въпроса, отговорих:
- Наистина много интересен въпрос, ""Машааллах!" Дедите ни са постъпвали така, защото са отдавали голяма почит и уважение към Хафъзите и Корана.

От време на време Халима се разболяваше и прекарваше по няколко дена в лечебницата. Времето минаваше бързо, а настроението и здравето на Халима се влошаваха. Един ден, след като пропусна два учебни часа, чувствайки се задължена към нея, отидох и я попитах:
- Какво ти е! Да не би да скърбиш за майка си? Халима се обърна с пребледняло лице към мен и каза:
- Не, не скърбя за майка си!
- Щом е така, защо тогава нямаш настроение и често се поболяваш?

Със сълзи на очи, Халима рече:
- Повярвайте ми и не ме разбирайте погрешно! Не скърбя за майка си или пък от желание да си замина. Тук ми харесва много. Страхувам се от Аллах, че ако си замина, Той не ще ли ми потърси сметка в Отвъдното!
Езикът и устните ми се схванаха и нищо не можах да изрека, дори се почувствах виновна. Това малко сърчице с каква вяра бе изпълнено! Гледах я с възхищение.

Един ден Халима отново се поболя. Закарахме я на лекар. След дълги изследвания лекарката каза:
- Госпожо, веднага отведете Халима при родителите й!
Когато запитах за причината, лекарката отговори:
- Няма да крия, навярно ще ви стане тъжно, но тя боледува от неизлечима болест!

Когато чух това изтръпнах и бях обляна в пот. До раздялата си с Халима не можах да споделя това с нея, но тя като че ли бе разбрала положението и за да отвлече вниманието ми задаваше разни въпроси. Шептейки на ухото ми ме запита:
- Госпожо, когато Меликул Меут идва да прибира душите на хората, какъв на вид е?
Трудно се сдържах да не заплача, но отговорих:
- При вярващите идва в много красив облик! Халима промълви:
- Аз може да не стана хафъз, но Елхамдулиллях Слава на Аллах, съм вярваща!

Чак сега разбрах, защо тя тъй се бе натъжила, когато й казах, че за да стане хафъз трябва да наизусти целия Коран. Значи тя още тогава е знаела за болестта си.
След няколко дни приготвихме багажа й. Семейство¬то й дойде да я прибере.

Изпитвайки срам, Халима дойде при мен и рече:
- Не ми се сърдите нали? Защото ако ви бях казала, че съм болна, може би нямаше да ме приемете!
- Не тъгувай дете мое, - казах, - затова че не успя да станеш хафъз. Ти пое този път и Всевишния вече те е записал в групата на хафъзите Халима се зарадва много. Хвърли се на врата ми и рече:
- Дали наистина аз съм един от хафъзите? Майко, ти чу ли това?!

Халима плачеше от радост. През ума и мислите ми мина, че ако мъдростта на Аллах се прояви и здравето на Халима се подобри, какъв ли вярващ ще бъде този раб?!

Със сълзи на очи се сбогувахме с Халима. Не мина много време, когато родителите й казаха, че положени¬ето й се е влошило. През това време получих две писма от нея, в които ми пишеше, че всяка вечер сънува как й поставят корона върху главата.

Една сутрин след като отслужих сутрешната си молитва телефонът ми позвъня. Отсреща разпознах гласа на майката на Халима, която плачеше:
- Уважаема госпожо, изпратихме Халима за Отвъдното! Ако ви помоля ще отправите ли дуа към Всевишния за нея?

Не можах да се стърпя и заплаках. Преди да затвори телефона, каза:
- Госпожо! Преди да замине за Отвъдното, Халима заръча да ви предам нещо. Тя ми каза:
- О, майко! Кажи на госпожата, че Меликул Меут е още по-красив отколкото тя ми го описа!

О, Създателю! Наистина онзи, който изгаря за Твоето слово и онзи, който поеме Твоя път, и онзи, който прегръща и обгръща Твоето слово в последното си дихание и момент Ти не ще го оставиш сам!:..

Моята сестра!

2010-01-03T03:18:00.001-08:00

Моята сестра!Тя е тязи,която се бои от Аллах и се пази от нещата,които биха я повлекли към джехеннем!

Моята сестра!Тя е тази,която не отдава значение на земното богатство,слава,украса и служба.

Моята сестра!Тя е тази,която преди себе си предпочита да нахрани и облече своите братя мюсюлмани.

Моята сестра!Тя е тази,която отслужва пет пъти намаза си,говее през месец Рамазан и зорко бди над честта си.

Моята сестра!Тя е тази,която се гизди и пременя не за хората от улицата,а само за съпруга си.

Моята сестра!Тя е тази,която обича,уважава и помага на роднините е близките на съпруга си в името на Аллах.

Моята сестра!Тя е тази,която препоръчва да се трупат като законна печалба набожност и благочестиви дела,когато съпругът й отсъства от дома.

Моята сестра!Тя е тази,която не проявява влечение към списания,сериали,песни и филми,рушащи морала,накърняващи честта и хулещи религията.

Моята сесрта!Тя е тази,която се стреми да живее на практика според Корана и да му вдъхва живот.

Моята сестра!Тя е тази,която която се придържа към дела,които водят човека към Дженнета и изисква тове и от другите.

Моята сестра!Тя е тази,която не изпада в униние и винаги храни надежда.Тази,която не скубе косите си от мъка,а понася,щом някой от роднините й се спомине.

Моята сестра!Тя е тази,която се противопоставя на злините,греховете,безбожието и неверието.Тази,която оползотворява всеки възможен случай за Исляма и мюсюлманите.

Моята сестра!Тя е тази,която,за да укрепи вярата си не спира да постига знания,поддържащи и похранващи вярата й.

Hadidja iz www.forum.islamofbulgaria.net

СУРА АЛ ИМРАН (96-97) Шеих Шурайм

2010-01-01T04:13:00.001-08:00

99 те имена на Аллах

2009-12-31T12:45:00.000-08:00

СУРА ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ 26 - 27

2009-12-30T12:47:00.000-08:00

Видео: Хадис: Който чете Сура Пещерата в петък.

2009-12-25T02:05:00.001-08:00

Милостта на Пратеника на Аллах с.а.с. към животните.

2009-12-23T03:05:00.001-08:00

Видео: Религията Ислям

2009-12-18T14:40:00.001-08:00

Религията Ислям
Uploaded by IslamInside. - Explore lifestyle, fashion, and DIY videos.

Сълзи след радост

2009-12-18T14:24:00.000-08:00

Бях невинно малко момиче, исках много от живота -

мечтаех много и търсих път надалече,

имах всичко: радост, щастие, любов.

Безгрижно живеех аз, усмихната бях всеки час.

А времето летеше, не спираше...

Пораснах, промених се, Исляма изучих

и от живота разбрах какво да искам.

ИСКАХ правда, исках съпруг справедлив,

исках живот, който да ме заведе в Дженнета.

На АЛЛАХ в нощите се молех,

пред Него на седжде стоях,

и от Него единствено исках,

и милостта Му аз намерих.

Запознах се аз с момче, с красива душа,

само за Исляма той говореше,

само на АЛЛАХ се молеше!

Казах си: „Създателят прие дуите ми!”

И ето - станах аз жена, забравих безгрижността,

почувствах аз на АЛЛАХ милостта.

Щастливи сме, че сме заедно -

вечер Корана заедно четем,

сутрин за сабах рано ставаме

и само на АЛЛАХ се покланяме.

И само едно нещо искахме сега -

искахме да имаме дете...

Мечтаехме да видим малкото му красиво личице.

Мина месец, мина два -

не ни се отваря тази врата!

Но надеждата за помощ от АЛЛАХ не умира!

Правехме дуа, казвайки:

„Ще имаме, когато АЛЛАХ реши.”

И ето, дойде сутринта,

която зарадва нашите сърца!

Ще имаме бебе, разбра се,

разплаках се аз - чаках го откога?!

На АЛЛАХ благодарихме,

дуа направихме да бъде благочестиво...

О, АЛЛАХ, голяма радост ни даде сега!

С всички споделихме радостта,

много щастливи сме сега.

Сбъдна се нашата мечта.

Но беше за кратко радостта ни -

един петъчен ден, детето ми го нямаше в мен.

АЛЛАХ ми го даде, Той си го взе!

Не можех да повярвам аз,

плаках много в този час,

исках времето да спре,

исках си МОЕТО дете!

Тогава почувствах аз майчината болка -

„Трудно ще се справя с загубата аз...” -

казах го с болка тогаз.

Съпругът ми до мен стоеше

и на АЛЛАХ благодареше,

"Изпитание беше това за нас" -

каза го през сълзи той тогаз.

Не мога времето да върна,

НЕ МОГА моето бебенце да прегърна.

И пак към теб, о, Създателю, ще се обърна.

МОЛЯ ТЕ, ПОМОГНИ НИ, в Дженнета събери ни!

С Твоето изпитание нека да се справим,

пред теб чисти да застанем,

с красотата на Корана, никога да не губим имана!!!

И напред сега ще продължа,

въпреки че болка ще има в моята душа,

но Ти си този, който даваш,

затова сега ти БЛАГОДАРЯ.

О, ти - ВЛАДЕТЕЛЮ на нашите сърца!!!

Автор: Хатииджа

http://dobraduma.com

МЕККА И МЕДИНА 2020

2009-12-13T05:38:00.000-08:00

Есселяму алейкум.....
Ето как ще изглежда свещения гр.Мекка след 12 години.

1- Свещенната джамия Харам и Кааба...

2- Нови хотели за хаджийте в подножието на Кааба.

3- Мина и местата за замерване на шейтана

4- Метро, което ще свързва Харам с Мина, Музделифа и Арафа...

5- Четири огромни автоматични чадъри, които ще се отварят над Кааба, при валежи или силна жега.

6- Медина след четири години...

Ето и първите стъпки към промяната......

http://www.islamofbulgaria.net

Иляхи: О, Пратенико на Аллах

2009-12-11T03:18:00.001-08:00

ЕИД Ал-Адха (Курбан Байрам) по света.

2009-11-26T13:45:00.000-08:00

Има ли Създател?!

2009-11-24T10:53:00.000-08:00

Ще отговорим, цитирайки няколко айета от Книгата на Аллах, след това можете да помислите вие самите по въпроса и ако истината стане ясна за вас, то няма да имате друг избор, освен да я последвате. Аллах казва :

"Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате?
Не виждате ли семето, което изливате?
Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?
Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени
да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато.
И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите?
И не виждате ли какво сеете?
Вие ли го карате да расте, или Ние го караме?
Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани:
“Наистина сме задлъжнели.
Да, и сме лишени [от прехрана].”
И не виждате ли водата, която пиете?
Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме?
Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни?
Не виждате ли огъня, който разпалвате?
Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя?
Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят.
Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!
Но не, кълна се в залезите на звездите
а това е клетва ако знаете велика,
това наистина е свещен Коран."
/56:57-77/

"Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците?
Или те сътвориха небесата и земята? Не, ала не се убеждават.
Или при тях са съкровищниците на твоя Господ, или те са властващите?
/52:35-37/"

"В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи."
/2:164/

"В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи."
/6:99/

"Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите."
/7:57/

"Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени."
/27:60/

"Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове."
/31:10/

"И не са еднакви двете води [на реките и на моретата] едната е сладка, утолява жаждата, приятна е за пиене, а другата е солена, горчива, и от всяка ядете прясно месо, и [от солената] извличате украшения, които носите. И виждаш корабите там да порят вълните, за да търсите от Неговата благодат. И за да сте признателни!"
/35:12/

"Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното сладко, утоляващо жаждата, а другото солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда."
/25:53/

Това е подбор на ясни айети, които включват отговора на вашия въпрос. Каним ви да се присъедините към общността на вярващите и да влезете в религията Ислям, която Аллах е избрал като религията за цялото човечество. Нека мирът да е върху тези, които следват истинското Напътствие.

http://www.noorbg.net

Видео: Ти, който изучаваш и наизустяваш Свещения Коран!

2009-11-24T10:34:00.001-08:00

Дуа (Молитва)

2009-11-24T10:30:00.000-08:00

Езан

2009-11-24T10:24:00.001-08:00